— Я чакай да мина — помоли я той.
Генералшата недоволно се откъсна от така трудното си занимание:
— Защо?
— Отивам да забърша едно маце.
— Намерил време!
— Къде бе? — на свой ред се поинтересува Алик.
— Веднага се връщам…
Марк си даваше сметка, че нарушава всички писани и неписани норми за поведението на оперативен служител, внедрен в престъпна банда. Той беше длъжен да се интересува от операцията и от нищо друго освен нея. Ако се заеме сега с момичето и изтърве товара, и то така, че да не могат дори да открият следите му, в най-добрия случай капитан Майер ще бъде изгонен от милицията поради професионална непригодност. Но… но в момента Марк Майер не беше оперативен служител, а просто един буен двадесет и шест годишен младеж, който искаше да помогне.
Той се приближи до момичето и каза на чист, безупречен немски език:
— Проблем ли имате, мила фройлайн?
Тя го изгледа малко стреснато, но кимна. Трудно й беше да си представи, че един толкова порядъчен на вид немец ще се занимава с чуждите неприятности.
— Преследват ме…
— Забелязах — кимна Марк. — Къде са?
— Навярно там, отзад…
— Тогава да тръгваме напред. Аз ще вървя пръв, а вие след мен. Ако видите, че някой от тях идва към нас, ще ми кажете. Разбрахте, нали?
— Да.
5.
Тръгнаха по пътеката между седалките, следвани от любопитни погледи. Когато стигнаха до спътниците на Марк, Алик се усмихна и му подхвърли:
— Тлей да не пропуснеш Хановер и да не си лепнеш някой СПИН!
А Лариса ядно просъска след него някаква псувня.
— Какво казаха? На вас ли говорят?
— Да.
— Значи, не сте германец?
— Това има ли значение за вас?
— В момента няма.
— А може ли да знам как се казвате? — попита Марк.
Спътниците му бяха останали далече назад.
Немската дисциплинираност се проявяваше и във влака — всеки седеше на мястото си, забил поглед в някой вестник или в сивия пейзаж зад прозореца. Пътниците ставаха от местата си само при крайна необходимост. Изведнъж Марк съгледа двама мъже, които идваха насреща им, вперили очи в тях. Освен че крачеха съвсем енергично, като не пропускаха да погледнат в лицето всеки пътник, те доста приличаха на онези, които бяха изскочили на перона след девойката.
И се оказа, че това наистина са те. Бегълката възкликна:
— Срещу нас идват двама!
— Разбрах. Вие ще изостанете няколко крачки, а аз ще продължа.
— Но не се бийте с тях!
— Защо? Да не са от полицията?
Марк дори се поспря, а девойката се блъсна в него.
— Не, не са!
— Тогава какъв е проблемът? Я погледнете назад, дали не идва още някой от вашите приятели?
Тя се обърна и промърмори:
— Засега не виждам никого.
— Чудесно!
Срещата беше неизбежна — вървяха двама срещу двама. Всъщност преследвачите още не знаеха, че ще им се наложи да се занимават не само с момичето.
Те бяха в твърде неизгодно положение, защото пътеката между седалките, достатъчно широка за един човек, не даваше възможност на двама души да се движат успоредно. Ето защо, когато забелязаха девойката и хукнаха към нея, те почти се препъваха взаимно: онзи, който беше отзад, припряно се стараеше да не изостава от партньора си и тичаше някак на верев, с което фактически ограничаваше движенията му.
Следвайки нарежданията на неочаквания си спасител, девойката изостана на няколко крачки. Марк спокойно се приближи до първия преследвач и с любезна усмивка му подаде ръка, сякаш да се здрависа:
— Гутен морген! Гутен морген!
Тъй като нямаше намерение да си губи времето с някакъв глупак, мъжът я пое, за да го отстрани от пътя си. А Марк рязко пристъпи напред и така изви ръката му, че я изкълчи в рамото, като същевременно удари втория мъж с юмрук по брадата. После, използвайки че първият му противник се превива от болки, силно го блъсна към седящите наблизо две благообразни старици. Те възмутено и пискливо се разкудкудякаха, опитвайки се да изблъскат от коленете си едрия мъж, с което само му пречеха да се изправи на крака. Марк се дръпна от втория преследвач и нанесе саблен удар по тила на първия, който се бе омотал в полите на бабичките. По този начин го извади от строя за няколко минути. После се остави на втория да го сграбчи и отново, сякаш завъртайки се с валсова стъпка, му изви ръката и я изкълчи, след което го събори на пода така, че да удари главата си в металната ръчка на седалката.