— Господата от Москва ли са? — попита той с дежурна усмивка.
— Да — отвърна Алик.
— И отивате при господин Лазкин?
— Да.
Немецът се усмихна малко по-радушно.
— Аз съм пилотът, казвам се Курт. Елате с мен.
Самолетът беше доста малък и създаваше впечатление, че има твърде крехка конструкция. Но както се оказа, можеше да вземе на борда си десет души пътници плюс тон и половина товар.
Тръгнаха да се качват. Курт влезе в пилотската кабина, за да провери изправността на всички работни системи. И тогава започна замисленото представление.
Изведнъж иззад хангарите изскочи, ревейки с форсирания си двигател, дълга и черна лека кола, която се закова на около сто и петдесет метра от чесната. От нея излязоха трима мъже с къси автомати в ръце.
Тогава Лисовски, който уж се готвеше да сложи крак на първото стъпало на стълбичката, се обърна и хукна към колата, препъвайки се с тежкото си куфарче.
Курт бе запалил вече моторите, но когато видя случилото се, подвикна на Алик:
— Какво значи това?
— Аллес гут! Форвертс! — успокои го кавказецът.
Пилотът сви рамене и кимна. Самолетът зарулира към пистата…
Експлозията стана на десетата минута от полета, на височина пет хиляди метра. Отначало се чу силен гърмеж в салона на чесната, след което избухнаха бензиновите резервоари — обхванатият в оранжеви пламъци самолет полетя като камък към земята, губейки крилата, опашката си и онова, което допреди секунди бяха неговите пътници и пилотът.
2.
Мургавият, жилест и як като вековен дъб немец гледаше през прозореца. Ниският и закръглен като буре Борис Лазкин с шумно сумтене пиеше бира, а на лицето му бе изписана сложна гримаса, изразяваща, от една страна, удоволствието, с което къпе дебелите си устни в халбата, а от друга — отчаянието, което бе дошъл да сподели с хер Шилер.
— Значи, вие смятате, Борис, че всичко е свършено? — тихо попита немецът.
— Да, с тази пратка от стоката!
— А имате ли хора, които ще ни докарат следващата?
— Засега нямам.
— Борис, откъде научихте за катастрофата?
— От вестниците.
— И какво мислите?
— Очевидно е била причинена от бомба.
— А кой я е сложил?
— Същите хора, които убиха Тузик.
— Логично. Но как се е озовала тази бомба в самолета?
— Лепнали са я за корпуса, докато Курт се е мотал насам-натам.
— А сега ме изслушайте внимателно, Борис, защото аз имам по-пълна и по-интересна информация. Полицията се занимава с катастрофата от едно денонощие и вече е стигнала до някои заключения. Експлозията е станала вътре в самолета, разбирате ли? И до този момент са открити останките само на трима души — двама мъже и една жена.
— Лариса… — шумно издиша Борис.
— Да. Напълно са идентифицирани двама — Колбина и нашият Курт. Отломките на самолета и труповете са били пръснати на сравнително ограничен периметър, което предполага, че ако в самолета е имало и други хора, телата им щяха да бъдат открити. И най-важното: намерени са части от метален съд, който със сигурност може да е бил касетата с плутония. Но в радиус няколко километра от мястото не са открити следи от радиация, по-висока от съществуващата в природата.
— Какво?!
— Да, Борис, така е, в самолета не е имало плутоний. А това означава, че някой от нашите приятели води нечестна игра. Как мислите, кой би могъл да е?
Лазкин твърде енергично сви рамене, при което разплиска бирата си.
— Впрочем вие направихте ли онова, за което ви бях помолил?
— За какво сте ме молили?
— За антропометричните характеристики на онези, които трябваше да дойдат при нас: господин Лисовски, господин Месхиев и господин Бобров, нали така?
— Да — кимна Лазкин, — всичко е направено. Дори имаме снимките на Лисовски и Месхиев.
— От тези трима мъже двама работят срещу нас. Надявам се, разбирате какво ни заплашва?
— Естествено!
— Следователно ще оставите за известно време бирата и ще се приберете вкъщи, за да обмислите и ми предложите някакъв вариант за действия. И не губете време! Имам чувството, че над главите ни вече се събират буреносни облаци. И не забравяйте, че при всички случаи първата мълния ще се стовари върху вашата глава!…