3.
С помощта на заместник-главния прокурор и стария си приятел Костя Меркулов Турецки съумя да вдигне на крак целия отдел за взаимодействие с полициите в чужбина при Главно управление за борба с организираната престъпност на Руската федерация. Лично началникът на отдела загуби почти цял ден, за да свърже Турецки със заместник-началника на немската криминална полиция Клаус фон Диц, който при разговора по телефона създаде впечатление у Александър Борисович на непринуден и весел човек.
— И така, какво искате, Александър? — попита той на доста добър руски език.
Турецки не пропусна да му направи комплимент по този повод.
Клаус се позасмя.
— За това трябва да благодаря на вашите клиенти, тук те са твърде… как да се изразя… твърде много, да!
— Засега ме интересува само един…
— Кой?
— Искам да ви предупредя, Клаус, че той не фигурира във вашите картотеки. Сега за първи път е минал границата…
— Кога?
— Преди два… или вече три дни.
— Легално ли?
— Че как иначе? — учуди се Турецки.
— О, Александър! От Полша има цял трафик с определена такса на човек…
— Нима?
— Да. Небрежност, ще кажете, нали? Това е отплатата за спокойния ни живот.
— Нека да ти кажа името му, Клаус — Бобров.
— Боброфф — внимателно повтори Фон Диц.
— А малкото му име е Генадий.
— Записвам — каза немецът. — И какво да правим с него?
— Задръжте го на всяка цена и не го пускайте, докато не пристигна.
— Може би ще бъде по-просто твоите момчета да го арестуват, когато дойдат? — предпазливо попита Фон Диц. — А ние ще помагаме.
— Клаус, няма никакъв проблем, ако ставаше дума за обикновен престъпник. Но той е твърде опасен. Сега ще ти изпратя по факса неговата снимка, а после ме питай каквото поискаш, съгласен ли си?
— Гут — кратко отговори немецът.
Докато чакаше, Александър Борисович разсеяно търкаляше моливите по бюрото си. Общо взето, всичко вървеше добре, като се изключи сериозното провинение на Марк Майер. Имената и външните белези на убийците на Тузик и Колбин бяха вече известни, така че работата по делото бе почти приключена. В момента Олег Величко се занимаваше с дебеловратите сектанти, арестувани в нощния клуб. При всички случаи рано или късно те щяха да кажат какво са предали чрез Секача за Лисовски. Макар че като се вземе под внимание към какво така упорито се бяха стремили, не е трудно да се досети човек. Но ако са предали на Марк откраднатия от завода плутоний, защо той е заминал с него в чужбина? Вероятно не е имал възможност да се отърве от така наречените си съучастници? Но той можеше просто да се обади, че стоката е при него. И тогава щяха да намерят начин да арестуват и тримата още на аерогарата. А може би пък е искал да стигне до края на престъпната верига и да открие кой е купувачът? Добре би било, но каква полза? Ако е немец, така или иначе няма да могат да го арестуват.
Когато изпращаше на Фон Диц снимката на Марк, Турецки отбеляза в единия ъгъл истинското име и длъжността на капитана от криминалната милиция, за да не го застрелят в разгара на някоя гонитба. Руските емигранти доста бяха дотегнали на немците, които и без това си имаха главоболия със собствените престъпници. Човек можеше да ги разбере.
Телефонът иззвъня след един час.
— Фон Диц е.
— Слушам ви внимателно.
— И много добре, че ме слушате внимателно. Господинът, който ви интересува, е пристигнал в Берлин с още двама мъже. Лисовски и… е-е… Мес-хи-еф, който е от Кавказ.
— Да, да!
— Посрещнала ги е една дама. После са прекарали две денонощия в хотел „Бергхаус“. Четиримата. Вчера са заминали с влак за Хановер. Там на спортния аеродрум ги е чакал самолет. Самолетът… Александър, е катастрофирал.
— Какво?!
— Не се тревожи, Александър. В самолета е имало само трима души: жената, пилотът и третият — както засега се предполага, — е бил Месхиеф. Самолетът е бил взривен. Не ти ли изглежда странно това?
— Дори много странно!
— Може би човекът, който те интересува, вече не е съвсем твой човек?
— Трудно ми е да го повярвам, Клаус, но при всички случаи Бобров трябва да бъде намерен. Сега ще ти изпратя по факса едно интересно предложение…
Турецки отчетливо написа с черен флумастер краткото си послание и го изпрати по факса на бонския номер на Фон Диц.