Той го прочете и полушеговито, полуразтревожено каза:
— Сега вече разбирам, Александър! Ти си най-големият мафиот в Москва! Искаш да насъскаш срещу мен нашите специални служби, та после никой да не пречи на вашите момчета, прав ли съм?
— Донякъде, Клаус — тъжно се усмихна в телефонната слушалка Турецки.
— Бях забравил, че има „донякъде“, Александър — печално призна Фон Дик.
— А това значи, че в думите ти има известна истина, макар че всъщност…
— Ще изпълня молбата ти, Александър.
— Благодаря!
4.
От известно време Турецки си мислеше, че все пак трябва да се прибере вкъщи и да се наспи, защото нито с усилие на волята си, нито с кофеина можеше да се пребори с тежката умора и мрачното настроение…
В този миг продължително иззвъня директният телефон… Ох, тая работа! Няма свършване! Но виж, следователят Турецки може и да свърши двайсет години по-рано от това напрежение. Подмами го мисълта, че може да го търсят от къщи, тъй като звънеше директният телефон.
— Турецки, слушам.
— Привет, Саша, как си? Да не те откъсвам от някоя спешна работа?
Унило и с неудоволствие Турецки разбра, че се обажда банкерът Сергей Бибарцев, чийто глас позна едва след известни усилия.
— Здравей, Серьога, да не се е случило нещо?
— Абе имам да ти казвам някои работи, но не се обаждам само за това. Искам да те поканя на сауна, да се понапарим, какво ще кажеш?
Турецки се обърка:
— Ей така, по средата на седмицата?
— Защо не? Когато човек е в стресово състояние, трябва да се отърси от него!
— Но аз не съм подготвен! Нямам нито хавлия, нито чехли…
— Спокойно, всичко има! Да пращам ли колата?
— Изпрати я — съгласи се Турецки. — Защото просто не ми се тръгва.
… Бибарцев се оказа прав: сауната и прохладният басейн превърнаха тежката преумора в приятна отпадналост.
Турецки бе отказал обилната вечеря и студената водка, смяташе да вечеря вкъщи, със семейството си, тъй като започваха вече да му се сърдят. Затова на масата бяха сервирани само бира, ядки и раци.
— Е, благодаря ти, Серьога — с искрена признателност каза Турецки и вдигна халбата си. — Смятай, че вече си ме релаксирал и можем да поговорим по работа.
— Извинявай, Саша, че пак ще те занимавам с проблемите си, но нали знаеш, че винаги човек се обръща към онзи, който вече веднъж му е помогнал…
— Но аз с какво съм ти помогнал? — учуди се Турецки. — Направи го нашият млад приятел. Така че него трябваше да поканиш на сауна за благодарност.
— А защо не? — оживи се Бибарцев. — Хайде да го извикаме?
— Няма да може, в командировка е.
— Жалко… Та ето за какво исках да те помоля, Саша. Искам пак да ми намериш някой енергичен и оправен човек!
— Защо? Всичко наред ли е със сина ти?
— С Едик ли? Слава богу! Сега той ми помага, взе си за известно време отпуска от колежа.
— Отпуска ли? И за какво?
— Не за какво, а защо. Защото иска да изчака цялата тая шумотевица със сектата да отзвучи. Разбираш ли, неприятно му е, че там много хора знаят за посещенията му в тази секта и ще започнат клюки, ще се лепне полицията…
— Ясно. Извинявай, че те прекъснах, разказвай по-нататък.
— Трябва ми човек, запознат със спецификата на нашата работа, който да се помотае из банката, да огледа едно-друго, да се ориентира, така да се каже, какво е положението…
— Защо, да няма нещо гнило?
— Абе на езика на програмистите бих го нарекъл вирус. Някой тайно източва парите ни и си ги превежда другаде.
— Къде?
— Ако знаех къде, щях да знам вече и името на вируса!
— И много ли е източил?
— Зависи от каква гледна точка се преценява, но доста — триста.
— Какво триста?
— Триста хиляди долара.
— Имам предвид един такъв специалист с широка квалификация, ще го попитам дали ще се справи. Но бих те помолил да му дадеш някакво възнаграждение, да речем, по граждански договор или както ти бъде по-удобно. Не защото изпитвам към тебе някаква класова омраза, а просто защото моят специалист е пенсионер и една хилядарка отгоре ще му бъде добре дошла…
— Няма проблем, Саша!
Когато мълчаливият шофьор го докара пред входа на кооперацията, Турецки почти спеше, но с последни усилия на волята си прогони съня, за да пообщува поне един час със семейството си.