Част трета
Когато имаш пред себе си два пътя, избери онзи, който води към смъртта.
Глава първа
В къмпинг „Домино“
1.
Доверчиво, нежно и в същото време малко агресивно Кристина Шилер се отдаде на Марк Майер през втората нощ от пребиваването им в мотела на къмпинг „Домино“. Но преди това се случиха много други събития. След като скочиха от влака, те отидоха в уединената ферма, купиха от мрачния неразговорлив собственик малко хляб и мляко и се подкрепиха. После го разпитаха в околностите на кой град се намират и на колко километра е най-близкото населено място. Намръщеният и неприветлив бюргер, който ги бе помислил за някакви разхайтени пънкари, им обясни, че най-близката аптека, където могат да си купят презервативи, се намира на петнайсет километра в един туристически комплекс с пошлото име „Домино“. А по-наблизо има само ферми като неговата, където безделници, подобни на тях, могат да намерят само парче хляб, и то срещу добро заплащане. Поразвеселени от неговото отношение, Марк и Кристина си тръгнаха и скоро излязоха на широкото право шосе през полето.
През първия половин час се опитаха да спрат някоя кола. Но шофьорите на камиони и собствениците на частни превозни средства ги отминаваха, защото бяха наплашени от публикациите по вестниците, че цялата страна е залята от вълна на насилие, което било неизбежната цена за обединяването на двете Германии.
Отчаяни, че никой няма да ги вземе на автостоп, Марк и Кристина тръгнаха по банкета на шосето.
По някое време по насрещното платно се зададе фолксваген, който се движеше не особено бързо. Когато ги наближи, той съвсем намали скоростта си. Марк тревожно хвана Кристина за ръка.
— Какво има? — попита девойката.
Марк й посочи с глава бавно минаващата покрай тях кола.
— Защо спира? Да не е твой познат?
Тя се позагледа.
— Не.
— Странно.
Фолксвагенът отмина, без да спре, и после бързо започна да се отдалечава.
Те продължиха да крачат напред.
Но след няколко минути фолксвагенът отново се появи, този път откъм тяхната страна, позадмина ги и спря до банкета. Задната врата се отвори.
Когато се изравниха с колата, Марк надникна в купето с напрегнато внимание. На волана седеше румен и охранен мъж с очила, който им се усмихваше.
— Добър ден! — весело подвикна дебеланкото. — Заповядайте, качете се!
Марк се притесни, но Кристина съвсем спокойно се качи и се разположи на меката кадифена седалка, така че той бе принуден да последва примера й.
— За къде сте тръгнали? — попита мъжът.
— Към къмпинга — отговори Кристина.
— Аз ще ви откарам — кимна той.
— А колко трябва да ви платим? — поинтересува се Марк.
— Николко.
— Странно — промърмори Марк.
— Защо, много ли ви се иска да платите?
— Не, просто аз съм от Одеса.
Добродушният шишко понамръщи чело, опитвайки се да си спомни какво значи това „Одеса“, но не можа, и решил, че няма смисъл да си блъска главата, се обърна към Кристина:
— Много оригинално сватбено пътешествие сте си измислили!
Девойката се изкиска.
— Ние не сме женени. Дори не сме сгодени.
— Но защо?! — искрено се изненада и огорчи дебеланкото.
От възмущение дори поспря колата, за да се обърне назад и да ги погледне.
— Значи бихте искали да сме женени? — на свой ред се изненада Кристина.
— Точно това трябва да направите! — горещо възкликна мъжът.
— Така ли? Ами ако моят спътник е вече женен и си има съпруга?
— Да, ако имам жена? — малко свадливо се обади Марк.
— Ще трябва да се разведете — съвсем сериозно заяви дебеланкото.
— Браво бе! — промърмори Марк, а после попита: — И защо смятате така?
— Защото сте чудесна двойка!
Марк и Кристина се спогледаха, недоумявайки какво да отговорят.
Междувременно бяха минали покрай рекламната табела, която канеше автотуристите в модерния и удобен къмпинг „Домино“, а след минута вдясно от шосето се появиха ниски постройки, облицовани с черно-бели ромбове.