Добродушният чичко спря колата пред входа на администрацията.
— Много ви благодарим! — каза Кристина, освобождавайки се от меките прегръдки на седалката.
Марк повтори като ехо думите й на благодарност.
— Сигурно ме смятате за някакъв стар, изкуфял чудак. Да, да! — обади се дебеланкото. — Но недейте да мислите така. Аз цял живот се занимавам с рекламна фотография и цял живот подбирам хубави двойки. Но за първи път виждам такова идеално съчетание! Да, за първи път виждам нещо подобно — аз, Олгерд Браун…
При тези думи той натисна газта и колата полетя, оставяйки след себе си черни следи от гуми и облаче отработени газове.
2.
Марк и Кристина дълго гледаха след своя познат, а после влязоха в администрацията да си ангажират стаи. Оказа се, че през този мъртъв сезон това не е проблем. И сякаш косвено да потвърди думите на фотографа Браун, регистраторът ги посрещна с широка усмивка и без излишни формалности ги настани заедно в едно бунгало, при което щеше да пропусне дори да им поиска пари за предплата. Добре че Кристина го подсети.
Съвсем миниатюрната на пръв поглед къщичка вътре се оказа доста просторна. Имаше телевизор, телефон, хладилник, климатична инсталация, малък кухненски бокс и баня.
Докато бавно се събличаше, Марк си мислеше с какво удоволствие би заменил московския апартамент за такова самостоятелно жилище — разбира се, ако апартаментът си беше негов и ако се намереше някой луд, който би заменил това тихо кътче в Германия с мръсната и небезопасна за живеене руска столица.
А през това време Кристина захвърли късото си яке на един фотьойл и се изправи пред огледалото.
— Генадий, ела при мене! Искам да проверя дали думите на оня симпатичен дядка имат някакво основание!
— Хайде и ти, Кристина, също като децата си!
Но все пак отиде.
Двамата критично впериха погледи в отраженията си: висок блондин с мъжествено лице и сиви очи, но без стоманен оттенък, и брюнетка, по-ниска с половин глава от него, с кестеняви бадемови очи, скулесто лице, матова, свежа кожа и пухкави розови устни, готови всеки миг да се усмихнат.
— И прав ли е дядката, а? — попита Марк с учтив интерес.
Тя веднага усети фалша в гласа му и въздъхна:
— Мъжката тъпотия е интернационално явление.
— Ти си красива — убедено каза Марк.
— Така ли? Но съм и умна. А ти смяташ, че това е недостатък, нали?
— Ще видим — дипломатично отговори той.
— И все пак си мисля, че хер Браун е прав. Знаеш ли защо? Ти не си чисто северен тип, а и аз не съм съвсем източен. Помежду ни има нещо общо, разбра ли?
— Да. Може ли да пусна телевизора?
— Смешен въпрос! Да не е мой?
— Но ти плати за бунгалото.
— А ти ме защити от ония там!
— Това са несъпоставими неща.
Тя бързо се обърна и пристъпи към него.
— А за тези думи ще те накажа с целувка!
И наистина го целуна, като се присмиваше на смущението му.
После порови в джобовете си и като намери пари, каза:
— Ти гледай телевизия, а аз ще ида да потърся нещо за вечеря.
— Вземи и моите — предложи Марк.
— Колко имаш?
— Стотина марки.
— Пази си ги за краен случай.
Тя излезе, а Марк известно време гледа след нея, после се сепна: „Я по-добре мисли какво ще правиш по-нататък!“. Но не можа да изпълни решението си. В съзнанието му се въртяха спомени за момичетата, с които се бе срещал в Русия. Рядко се случваше някое от тях да отблъсне ленивите му домогвания. След това пък настъпваше най-неприятното за един свободолюбив мъж, за какъвто се смяташе той. Явно партньорките му преувеличаваха своята значимост за него и започваха да претендират за брак или се стремяха по някакъв друг начин да упражняват над него въображаемата си власт. Сега Марк чувстваше, че наистина харесва на Кристина, но хубавата немкиня с бадемови очи не му даваше никакви аванси, за да го подмами в леглото.
Вместо да се замисли как да изпълни задачата, която си бе поставил с идването си в Германия, той си представяше лицето на девойката, ръцете, бедрата, припомняше си, дори отново изживяваше сцената с целувката. По едно време включи телевизора, надявайки се чрез разнообразните програми на многобройните канали да се освободи от тези несериозни мисли.