— Не бой се, няма! — отряза го Кристина.
— Ти си знаеш най-добре. А сега нека пием за твое здраве, защото аз съм сред живите благодарение на теб!
— Така ли? И каква ми е заслугата?
— Заслугата ти е, че скочи от онзи проклет влак!
После седнаха да гледат новините. Когато отново дойде ред на репортажа за въздушната катастрофа, Марк тихо взе да коментира случилото се и да разказва на Кристина онова, което не беше известно на журналистите. Но към края на репортажа той внезапно млъкна. Цитирайки говорителя на спецслужбите, репортерът каза, че има вероятност самолетът да е бил взривен точно от онези членове на руската мафия, които е трябвало да летят заедно със загиналите, и затова в момента се установява кой и под какво име е пристигнал в Германия заедно с жертвите на престъпното деяние.
Марк реши, че ще се наложи да даде някакви обяснения на Кристина и по този въпрос, но тя се оказа доста съобразителна.
— Значи скоро ще почнат да те издирват, така ли?
Той кимна.
— И значи, ако не бях аз, ти щеше да отидеш в Хановер и да се качиш на онзи самолет, така ли?
Той отново кимна.
— Сега разбра ли, че аз съм ти талисманът?
Той обхвана с ръце лицето й и дълго я целува по прохладните пухкави бузи.
След малко, потискайки възбудата, тя се отдръпна с дълбока въздишка и го попита:
— Да не би освен гангстер ти да си и някакъв особняк, а?
В отговор Марк само се засмя, защото си спомни, че същото обвинение му отправи и дъщерята на Копитото, макар и при малко по-различни обстоятелства.
— Слушай сега какво ще ти кажа — решително поде Кристина, — в тоя затънтен край никой няма да те търси. Утре сутринта аз ще отида да взема кола, за да те откарам в Мюнхен…
— Но откъде ще я вземеш?
— От къщи. Ще взема на заем татковата кола.
Тази нощ спаха на широкото легло, но под различни одеяла. И двамата бяха твърде уморени, а освен това Кристина трябваше да стане много рано, за да има време да докара колата. Марк предложи да я придружи, но тя успя да му внуши, че това няма да е хич разумно, след което заспа безгрижно. А той сънува, че седи и се поти пред своя началник Иван Иванович Токарев, който му се кара, задето е изтървал крадлата от нощния клуб „Петте звезди“…
Глава втора
Двама индианци под едно одеяло
1.
Измина още един с нищо незабележителен ден, който Марк прекара в самота и скука. Макар безделието му да бе принудително, той все пак изпитваше известни угризения. Знаеше, че има за какво да бъде недоволен от себе си: не бе прозрял плановете на Лисовски и в крайна сметка го бе изтървал. Марк редовно гледаше новинарските емисии, но вчерашното събитие на деня днес не представляваше интерес за акулите на ефира, а водеща новина вече бе грандиозният сблъсък между неофашисти и емигранти от Източна Европа, в който имаше жертви и от двете страни. За катастрофата на чесната споменаха бегло, без да се спират върху въпроса за евентуалните виновници, а още по-малко пък — да цитират имена. Но това не успокои Марк, защото той знаеше, че нито една полиция по света не дава на журналистите оперативна информация. Само вестникарите, тези настървени хищници, губят своя интерес към събитието, докато мъжете в униформа продължават тихо и педантично да ровят. И нищо чудно да изровят нещо.
Привечер пристигна Кристина с малка бяла хонда седан, остави я на паркинга и влезе в бунгалото.
— Как прекара днес, Генадий? Не си ли доведе някоя фройлайн от съседното бунгало?
— Не бих си довел, дори там да е отседнала неземна хубавица. А как мина при теб?
— Всичко е окей! Вече имам кола и пари, а татко все още е в Мюнхен, така че не ми се наложи да давам неприятни обяснения. Слушай, а може ли да ти викам за по-кратко Ген?
— Може, разбира се!
— Донесох ти вестници! — подвикна тя от банята. — Виж дали не пише нещо за тебе! Току-виж се наложило да те карам в багажника, пък при седаните той никак не е просторен!
— Благодаря!
Във вестниците нямаше нищо ново, освен че по липса на някаква ценна информация пишещото братство бе съчинило толкова версии, че за тяхната разработка би се наложило Интерпол да мобилизира всичките си кадри.
След вечеря Кристина мило и възпитано се прозя, а после каза:
— Ген, не ти ли се стори, че миналата нощ бе доста студено?