3.
Кристина беше от онзи тип жени, които имат нужда след любовните наслади непременно да побъбрят. Марк си бе отпочинал и затова имаше сили и търпение да я слуша, и дори от време на време да поддържа разговора с някоя кратка реплика.
След като описа най-подробно и картинно колко хубаво ще си живеят двамата, когато Марк изостави опасния си занаят, Кристина неочаквано се сепна:
— Но защо ли говоря всичко това? Може би аз изобщо не ти харесвам! И трябва да ми кажеш честно, ако е така!
— Кристина, нима не почувства? Защо държиш да ти обяснявам с думи?
— Да, прав си — след известен размисъл отговори тя. — Начинът, по който ти ме люби, е по-красноречив от всички думи на света. И ми се ще да изживея още веднъж това…
— Още сега, веднага ли? — с шеговита сериозност попита Марк.
— Нее! — засмя се тя. — Не днес, защото ще ми се пръсне сърцето! Ти си безподобен! Впрочем знаеш ли, че аз бях близка с един руснак? Отдавна, още в началото на зимата…
— Руснак ли? И той ли беше гангстер?
— Не, но мисля, че не беше по-свестен. О, изобщо не бих могла да го сравнявам с теб! — усети се тя. — А с някой истински, тъп гангстер, макар че всъщност той не беше тъп…
— И къде го намери? — попита Марк, като усети лек пристъп на ревност.
— Ах, няма да повярваш! Заради моята любознателност едва не попаднах в лудница. „Шпигел“ ми поръча статия за различните източни секти, които напоследък доста се нароиха у нас. Разните му там кришнари и тем подобни са вече известни и не будят никакъв интерес у читателя. Реших да проуча най-модерната — „Пътят на истината“…
— Знам я. И при нас имаше филиал. Сериозни момчета.
— Съгласна съм с теб. И така, за да я проуча по-добре, аз отидох в сектата не като репортер, а като послушница. Четях писанията на учителя Като, постех, изобщо вършех всичко, каквото трябваше, докато един ден ми писна. Не открих нищо кой знае колко ново, оригинално, всичко беше някаква смес от будизъм и християнство. Но не можех да я напусна, оказа се доста по-трудно, отколкото си представях. Именно там срещнах този младеж. Имаше европейско име — Едуард. И той беше такъв здравеняк като тебе, само дето не беше толкова хубав.
— Еее… — смутено проточи Марк.
И неочаквано го осени една догадка.
— Я чакай, чакай, как го каза? Името на руснака е Едуард, така ли? Един с черна коса, поресто лице, малко по-нисък от мене, мускулест?
— Да — изненада се тя. — Ти откъде го познаваш?
— Срещали сме се.
— Значи все пак е бил гангстер?
— Не, по-скоро жертва.
— Аз не останах с такова впечатление. Той посещаваше сбирките в сектата, но за разлика от другите се държеше някак доста самоуверено. Интересуваха го повече приложните аспекти на това учение: медитация, разните упражнения с енергийните полета на човека. Имаше широки познания за източната философия и можеше с часове да разговаря за нея. Кой знае защо, аз си внуших, че изцяло е погълнат от измишльотините на учителя Като и иска от свободен слушател да стане монах. Затова си поставих за цел да го спася от тази заблуда. Представи си само — какво благородство! Двамата често се отделяхме в някой ъгъл, далеч от очите на старшите монаси, и тихо спорехме, докато другите четяха молитви и медитираха. Не знам как, но старшите монаси научиха за нашите спорове: или някой ни е подслушал, или те сами са решили да разберат за какво толкова си говорим. А в сектата отделянето по двойки бе забранено: трябва да се отречеш от всички земни наслади, за да се приобщиш към благостта и светостта на учителя, да постигнеш извисеното му просветление. Във всеки случай един ден, когато отидох не толкова да се моля, колкото да се срещна с Едуард, някакъв монах ме отведе в стаята на старшите монаси. Мислех си, че ще започнат да ме обработват, да ми четат морал, както обикновено правят християнските свещеници. Но те се оказаха по-хитри, отколкото подозирах. Един от тях, който беше немец, ми каза приблизително следното: „Както виждаме, сестро, ти си доста по-напреднала от другите по пътя на пречистването и съвършенството и затова сме готови да ти разрешим следващия етап за постигането на истината.“ Изразяваше се наистина внушително и красиво. Ако нямах известни познания, вероятно щях да му повярвам. Смятах, че всичко ще се размине с красивите приказки, и започнах да скромнича: уверих го, че не се чувствам готова за толкова отговорна стъпка, че трябва още да поработя над себе си — и всичко в тоя дух. Но докато аз учтиво спорех с него, други двама монаси бяха подготвили една спринцовка с наркотик. Тримата така ме сграбчиха, че аз не можех нито да помръдна, нито да извикам. Биха ми наркотика във вената и се унесох. Няколко дни след това се усещах между реалността и илюзиите. Струва ми се, че ме дрогираха постоянно, за да не мога да дойда в съзнание. В края на краищата, когато се посвестих, разбрах, че съм в квартирата на Едуард. Опитвах се да си припомня какво са правили с мен, докато съм била замаяна, но не можех, а в същото време се смеех истерично, защото под въздействието на наркотиците възприемах тялото на Едуард като някакво лице. Разбираш ли? Сякаш раменете му са темето и ушите, зърната на гърдите — очите, пъпът — носът, а слабините — устата. Представяш ли си, виждах пениса му като език!