Докато заедно с Кругман преминаваме между редовете от къпинови храсти и покрай засято с ръж поле, най-неочаквано пред погледа ни се разкрива езеро, наподобяващо стъкло. Кристалночисто е; многоцветните камъчета по брега му блещукат в плитката вода. Порив от планински бриз оформя вълнички по огледалната му повърхност и разкривява обратното отражение на планините, облаците и небето. Към малък пристан са привързани няколко лодки. Стомасите ни вече къркорят от глад по-шумно отвсякога. Кругман се усмихва при звука и ни води обратно в селото, като минаваме напряко през покрита с трева морава.
Отведени сме в голяма столова, в която са строени редици от маси и пейки. Млади момичета носят от кухнята чинии с храна и ни оглеждат крадешком, докато прошепват имената на ястията. Тъпчем храната в устите си. Макар да съм болен, и аз не мога да се въздържа. Очите ми са насълзени, носът ми тече, а главата ми се върти, но не мога да спра да лапам. Овесена каша, бъркани яйца, бекон и хляб. Това са имената на ястията, които споменаха, докато ни сервираха. Жителите на селото остават навън, но са притиснали лица към прозорците и ни наблюдават внимателно. Всички са толкова хубави и млади.
И именно тогава ми хрумва нещо, което ми се струва странно. Почти всички тук са млади момичета.
Оглеждам младежките лица, изпълващи рамките на прозорците. Невръстни деца, такива в предпубертетна възраст и тийнейджъри, но предимно от женски пол. Тук-там се вижда по някое момче на не повече от седем или осем години.
Намиращите се в столовата са в пълен контраст. Вместо млади момичета по периметъра на помещението стоят десетина по-възрастни мъже, оплешивяващи, със закръглени кореми, на по четирийсет или петдесет години. Никой не наподобява дори малко баща ми. Тези мъже са отпуснати и с бради, докато баща ми е мускулест и гладко избръснат. В далечния край двама особено шкембести мъже стоят от двете страни на Кругман. Като че цялата ведрост го е напуснала. Лицето му е навъсено, а масивните му ръце са скръстени пред гърдите. Казва нещо — само дума или две — а един от мъжете напуска мястото си до него и излиза навън.
Именно тогава забелязвам рисуваните портрети. Около десетина такива са подредени по цялата дължина на стената, като помежду им има високи прозорци. Висящи високо над нас впечатляващи маслени платна в дървени рамки, изобразяващи достойни и горди мъже. Небрежно оглеждам няколко от тях, преди да насоча вниманието си обратно към храната в чинията ми.
Замръзвам.
С внезапно и бясно заблъскало сърце аз бутам стола си назад и се изправям. Като че никой не забелязва, нито Сиси, нито момчетата, прекалено заети са да поглъщат храна и напитки.
Това е най-дългият и най-бавно изминаван път. Полагам единия крак пред другия с взор, вперен в един-единствен портрет, скрит сред сенките. Столовата изведнъж притихва; всички ме наблюдават, докато се придвижвам към образа на платното, сякаш изпаднал в транс.
Кашлям и устата ми се изпълва със слуз, но продължавам да вървя и портретът е все по-близо, а в моето състояние на треска усещането е, сякаш намиращият се на него образ лети към мен. И докато го прави, сумракът около него се разсейва като мъгла, разкриваща полека планински връх. Пред мен изниква лице, което се взира в мен с така мили и авторитетни познати очи, хлътнали, но стегнати бузи, широки скули върху изсеченото лице, косата вече е побеляла, а фините бръчки в ъгълчетата на очите са по-изявени.
Баща ми.
Зад гърба ми прозвучават тежки стъпки, които спират на няколко метра разстояние.
— Познаваш ли го?
Пренебрегвам въпроса и задавам свой собствен.
— Кой е той?
— Старейшината Джоузеф.
Джоузеф. Джоузеф. Мислено повтарям името, сякаш е някакво заклинание, което ще призове стари спомени. Нищо. Главата ми се върти и пулсира от треската.
— Къде е той? — пита Сиси. Тя стои зад мен с пребледняло лице. По-назад от нея момчета са в полуизправена поза, а очите им са приковани в картината.
— Откъде го познавате? — пита Кругман.
А аз задавам единственият въпрос от значение, онзи, който съм си задавал с години и съм се чудил за отговора му, потънал в гробна тишина и непрогледен мрак.
— Къде е той?