— Да го пусна ли?
— Не, дръж го здраво. Когато кажа „сега“, запрати го напред с цялата си сила. По диагонал нагоре в небето, силно колкото можеш. Разбра ли?
— Да.
Той чакаше спокойно, докато вибрирането не започна да омаломощава ръцете ми. Точно се канех да сваля ръце, когато той изкомандва:
— Подготви се!
И аз почувствах порива на вятъра зад гърба си, който развя косата ми и изду ризата ми като балон. Баща ми чакаше. Вятърът се усили и дрехите ми заплющяха, имаше опасност да изтръгне самолета от ръцете ми.
— Сега! — изкрещя баща ми и аз запратих самолета високо в небето. Той полетя, клатушкайки се, а крилете се наклониха рязко. Бях убеден, че няма да се получи и той ще падне. Но вместо това се стабилизира и продължи да се движи във въздуха.
— Иха! Тате, лети!
Той ми кимна в отговор, докато натискаше бутоните, за да направи някои настройки. Устните му потрепваха леко, без да го осъзнава. Аз се взирах в него. Това беше най-близкото до усмивка, което бях виждал на лицето му.
Самолетът се издигна високо в небето, описвайки все по-широка дъга. Баща ми постави дистанционното управление в ръцете ми. Аз едва не го изпуснах, но не заради изненадата, а от страх. Той притисна длани към моите.
— Натисни този бутон — каза ми.
— Какво прави той?
— Превключва самолета на автопилот.
Наблюдавахме как самолетът става все по-малък в далечината, блещукайки като звезда в осветеното от слънцето небе.
— Къде отива, тате?
Той посочи.
— Там.
— Към източните планини ли?
Той кимна. А после произнесе думи, които ме изплашиха.
— Не забравяй този момент.
— Добре — отвърнах.
Но това не го удовлетвори.
— Никога не забравяй накъде пътува самолетът. Искам да го запомниш. Разбираш ли ме?
— Да. — Вдигнах поглед към него. — Накъде пътува?
Последва ново продължително мълчание и аз реших, че не ме е чул. Но после той прошепна нещо така тихо, че може би не беше предназначено за моите уши.
— Към дома.
За миг помислих, че се кани да каже още нещо. Не просто някоя дума или изречение, а цял порой от мисли, излели се неконтролируемо от устата му. Страх сграбчи в хватката си сърцето ми. Защото въпреки цялото ми любопитство осъзнах, че не искам да знам, не желаех да чувам признания, останали неизказани прекалено дълго, да научавам тайни, които бяха пазени така старателно до този момент. Не искам да знам, помислих си, изобщо не искам да знам тези неща.
Но баща ми затвори очи и когато клепачите му се вдигнаха отново, там се беше настанила твърда решителност.
— Помни къде отива този самолет. Ясно ли е? — произнесе.
В този ден посоката на самолета не ми се беше сторила значима. Сякаш баща ми я беше подбрал съвсем наслуки или беше позволил на случаен порив на вятъра да определи курса на самолета. Но по-късно, години по-късно, осъзнах, че явно е била предумишлена. Всякакво друго направление и самолетът щеше да свърши разбит в пустинята. Единствено на изток би открил друга съдба: сред зеленината на планинските ливади, лазурността на кристалночистите езера, белотата на снега, огрявана от червения блясък на зората.
17
Приглушени гласове, а после тишина. Върху замръзналото ми треперещо тяло се полага дебело одеяло, което аз сграбчвам с горящите си ръце. Губя съзнание…
Изплувам от изгарящата сивота, а дрехите ми са пропити с пот. Дори в състоянието си на треска чувствам минаването на времето: спускането на нощта и изтичането на новия ден, изгрева и залеза на слънцето и луната. Някой притиска студен компрес към горящото ми чело веднъж и после втори път, а той съска при допира. В мрака се чува тихият шепот на няколко гласа, който угасва и настъпва тишина. Нечия хладна ръка се плъзва в моята, ободряваща и прекрасна като гладък мрамор. Аз я стискам здраво и потъвам обратно в бездната на треската, изпълнена с горещи и студени вълни…
Часове — или дни? — по-късно най-сетне съм способен да отворя очи. Стаята — представляваща двуизмерен образ — се люлее като развявано от вятъра знаме. Пред мен изниква лице. На Ашли Джун е. Кожата й е болезнено бледа. Но цветът на косата й е различен. После лицето се преобразява и придобива контурите на това на Сиси. Угрижените и кафяви очи са устремени към мен. Помещението се накланя и аз затварям очи. Встрани от мен се разнася звук от леко разплискване на вода. Към горящото ми чело е притисната мокра кърпа. Светът е погълнат от чернота…