— Моля те, приготви се — казва ми. — Вечерята е след няколко минути. Не след дълго група момичета ще те придружат до банкетната зала. — Сочи към един шкаф. — Вътре има топли дрехи с твоя размер. Ще те оставя насаме да се преоблечеш. Но побързай.
— Той трябва да остане в леглото — намесва се Сиси. — Съвсем немощен е. Със сигурност храната може да му бъде донесена тук.
Старейшината сключва вежди раздразнено.
— Той ще вечеря с нас в банкетната зала — отвръща й. — Великият Кругман ще остане много доволен да види Джийн на крак. И още по-доволен от качествените грижи, които съм му предоставил. — Облизва устни. Вниманието му е насочено към Сиси. Ти какво правиш в тази стая? Не е редно да си тук.
Сиси се напряга, но не казва нищо.
— Да вървим. Веднага. — Той излиза и оставя вратата отворена. Напускането му не е последвано от звука на стъпки. Спрял е пред самата врата и очаква Сиси да стори същото.
Сиси се навежда към мен с настойчив поглед.
— Чуй ме, трябва да знаеш нещо — шепне бързо.
— Какво?
— Става дума за ба… — Хвърля поглед към вратата. — За Учения.
При тези думи сякаш въздухът в стаята се свършва. Сега си спомням: разтварянето на плътните устни на Кругман, неприятния мирис на дъха му в носа ми, думите му в ушите ми. Той умря. При трагичен… инцидент.
Баща ми. Мъртъв.
Отново. За втори път в живота си трябва да скърбя за него, да чувствам липсата му, да се смятам за изоставен от него. Да познавам празнотата в света, оставена от него.
Внезапно ми става трудно да дишам.
Ръката на Сиси се плъзва в моята; мекият й допир ми е познат. Сега осъзнавам, че именно нейната ръка държеше моята през последните няколко дни и нощи, хладен мехлем върху горящата ми кожа, тя е тази, която ми помогна да се възстановя.
— Какво? Какво за него? — питам.
Изскърцва дъска на пода в коридора; внезапно на прага отново се появява старейшината.
— Веднага! — крясва. Сиси се изправя да си тръгне, но аз сграбчвам ръката й. Трябва да науча.
Тя спира, забелязала настойчивостта ми, после хваща една влажна кърпа и демонстративно започва да трие челото ми. Докато го прави, навежда се, така че устните й се озовават до самото ми ухо.
— Било е самоубийство — шепне. — Твърдят, че се обесил в онази дървена хижа.
Какво?
— Наистина съжалявам — продължава да шепне.
Прозвучава силно изскърцване и старейшината тръгва към нас.
— Да поговорим по-късно — добавя бързо Сиси, като стиска ръката ми и си тръгва. Стъпките им се отдалечават по дървения под. Съвсем сам съм в обгръщащата ме тишина.
В самоубийството му няма никаква логика. Баща ми ценеше живота. От ранна възраст насади у мен вярата за неговата святост. По време на кошмарното ни съществуване в големия град отказваше да поеме по лесния път, предлаган от смъртта; вместо това ежедневно се бореше да оцелее още един ден. Живеенето беше закон за него. И ако се беше борил да остане жив в ужасяващия метрополис в продължение на толкова много години, защо би предприел самоубийство тук, в Обетованата земя?
Изведнъж през прозореца долита хор от момичешки гласове и ме изтръгва от мислите ми.
Гласовете им се преливат плавно един в друг. Дърпам завесата от прозореца и те са точно пред мен. Оформят полукръг, подредени в две редици от по десет с лица към мен. Изпълняват ми серенада. Лицата им са чисти и искрящи, като че оформени от свеж планински въздух. Взират се нагоре към мен, а на устните им греят настойчиви усмивки.
Дърпам се от прозореца и се притискам към стената встрани от полезрението им. Гласовете им продължават да звучат; искам да затворя прозореца. Мракът в мен се опълчва срещу ярката светлина навън, срещу усмивките им и хармонията.
Три песни по-късно аз се потътрям навън. Слънчевите лъчи гъделичкат приятно лицето ми. Те и хладният планински въздух ми дават мъничко оптимизъм. Сиси стои встрани от тях с ръце, скръстени пред гърдите. Бях предположил, че пеенето ще спре, щом се появя навън, но те продължават, макар да им правя знак да престанат. Кръглите им ангелски лица се изчервяват от свян, щом срещнат погледа ми, но това не ги спира да се втренчват в мен. Ококорили са очи, а устите им са отворени, изглеждат сякаш са в перманентно състояние на удивление.