Навеждам се към Епап.
— Къде е Сиси? — шепна.
— Шшт — отвръща той, като почти не ми обръща внимание, а очите му остават приковани в Кругман.
— Онези от нас — продължава Кругман, — който имаха щастието да разговарят с тях, могат да свидетелстват за следното: те са мили, интелигентни, разумни и чувствителни създания, при това истински бойци. Посрещаме ги така, както човек би посрещал член на семейството си: с топли и широко разтворени обятия, приемаме ги с радост в общността на Мисията. А днес щастието ни е пълно — добавя, като повишава тон драматично. — Тъй като Джийн, водачът на групата на новите ни приятели, е напълно възстановен от много изтощително заболяване. Изказваме благодарност на старейшина Нортръмптън за неговата експертност и упоритост, помогнали за пълното възстановяване на здраве на Джийн. С удоволствие ви съобщавам, че младият Джийн ще се изнесе от клиниката, за да се настани във все още неизвестно коя къща.
Големия Нортръмптън свежда глава в знак на признание.
— Да се помолим — призовава Кругман. Всички навеждат глави като един. — Велики Дарителю, в този ден изказваме благодарност за изобилието от храна и напитки, радост и слънчева светлина, които така безотказно ни даряваш всеки ден. Също така сме признателни, задето предостави здраве на нашия нов брат Джийн. Молим се с твоята мъдрост и в избран от теб момент да поставиш Ориджин под нашите старателни грижи. Велика е твоята щедрост, велика е твоята милост, велика е твоята добрина, велика е твоята закрила за нашата скъпа общност. — Той кима към едно момиче, застанало до кухненските врати и почти незабавно отвътре извира река от ястия, носени от няколко сервитьорки, поклащащи се рамо до рамо.
— Къде е Сиси? — питам седящия от другата ми страна Джейкъб.
Той ме слуша разсеяно, защото наблюдава сервираната храна.
— Седи с всички останали момичета на основното ниво — промърморва незаинтересувано. — На сцената не се допускат момичета.
— Трябваше да настоявате Сиси…
Но той вече не ме слуша изобщо. Обърнал ми е гръб, навел се е към Дейвид и сочи първата приближаваща към нас чиния.
Очите ми пробягват по редиците момичета. Ето я. В задната част, потънала в морето от момичета. Сиси седи по средата на една редица също така смълчана като останалите. Погледите ни се срещат, но само за секунда. После група сервитьорки се струпват до нашата масата и закриват видимостта ми към нея.
Храната, бързо подредена на масата и също така бързо погълната, е невероятна. Сервирани съвсем врели, с все още издигаща се от тях пара, ястията имат екзотични имена, които сервитьорката ни обявява, докато поставя чиниите пред нас.
— Епап! — заговарям аз. — Трябва да вземем Сиси тук горе при нас.
Той поклаща глава, а бузите му са издути.
— Добре си е. Момичетата се хранят на основното ниво. Такива са местните закони — обяснява той, а думите му са неясни заради пълната му уста. Натъпква в нея още повече храна, неспособен да насмогне на темпото, с което тя приижда от кухнята. И съвсем скоро аз правя същото. Осъзнавам, че съм прегладнял, добър знак, че съм преборил болестта. Ястията пристигат от кухнята горещи и добре препечени. Меса от катерици, зайци, прасета и крави, съпътствани от най-изкусителните и съблазняващи сосове.
— Откъде идва цялата тази храна? — питам аз, без да насочвам въпроса конкретно към някого и никой не си прави труда да ми отговори. След два десерта се облягаме назад в столовете си претъпкани и сити. От задната част на залата прозвучава камбана; незабавно всички прибори са поставени на масата. Пейките са избутани назад и жителите на селото се изправят като един. Само старейшините остават седнали и продължават да се хранят.
Едно високо момиче се затътря до центъра на залата.
— Изчитане на местните закони — обявява с ясен и силен глас. — Номер едно.
— Придържайте се заедно в групи от три или повече — произнасят едновременно всички.
— Номер две — извиква високото момиче.
— Усмихвайте се непрестанно за радост на Дарителя — крещят останалите момичета.
— Номер три.
— Подчинявайте се на старейшините, както на Дарителя.
Остават прави, а един от старейшините, все още дъвчейки, става от мястото си.