Във Въведението тя ме завързва за един пилон. Действа педантично, но е отегчена, докато затяга въжето около китките и глезените ми. Не се боя, ни най-малко. Тя е тук с мен. Преглежда възелите, а после бързо се отдалечава от мен, носи се като привидение по посока на отвора, водещ към килиите, към бърлогата. Капакът на шахтата се повдига с нейното приближаване. Тя изчезва вътре като дух обратно в бутилката си. Искрящата белота на роклята й е погълната, капакът се затваря и арената потъва в непрогледна тъмнина.
И сега вече съм уплашен.
Опъвам въжетата и за моя изненада те се разпадат като нишки топяща се лой. Мъча се да открия капака на шахтата, но съм като сляп в този мрак. Протягам ръце пред себе си с разперени пръсти.
Ашли Джун.
Но после съзнанието ми се замъглява. Обърквам името й.
Джун Ашли.
Не, не, казвам си и поклащам глава. Аш Джунли. Аш Джулай. Ела при мен, помогни ми.
И после някак си се озовавам в килията й, вътре в бърлогата. Разбирам го по близостта на влажните стени, присъствието ми е като плътен сух език в миниатюрна уста.
— Джулай Аш — извиквам. Джулай Аш!
Тя изниква от тъмнината; лицето й е всичко, което виждам. Но лицето принадлежи на някой друг и аз съм объркан за миг. После осъзнавам, че е тя, но образът не спира да се движи и променя, очите й се присвиват и заемат странни ъгли, скулите й се уголемяват и се смъкват по-ниско към бузите, носът й става по-широк, а после по-тесен, цветът на ирисите й, наподобяващи призма, преминава от зелено през жълто до черно. Превръща се във Феерична рокля. После в Коремни плочки. Накрая в Алени устни.
Говори.
Джийн, Джийн, Джийн — шепне отново и отново, в началото настойчиво и уплашено, а след това с кротка смиреност, която прави изговора й по-завален. — Джийн — Джий — Джи…
Докато вече дори престава да звучи като Ашли Джун, а като смесица от гласовете на всички момичета в селото, в началото весели и мелодични, а после невъздържани и изпълнение с енергия, която прераства в ярост, наподобяваща скандирането на публика. Все по-бързо и по-бързо, все по-силно и по-силно, гласът й се накъсва и преминава в пищене.
Поклащам глава в опит да проясня мисълта си. Но тъмнината на килията се е просмукала сред гънките на мозъка ми. Вече не разбирам нищо, не помня нищо. И този ужасяващ момент най-накрая ме изтръгва от кошмара.
Вече не мога да си спомня лицето й. Вече не мога да си припомня как звучеше гласът й.
19
Събуждам се с вик. Остатъчният вкус от кошмара изпълва черепа ми като киселина. В първия миг решавам, че треската се е върнала, но челото ми е сухо и хладно на допир. Затварям очи и се мъча да заспя отново. Но сънят е избягал, прогонен от кошмара и тази вечер няма да се върне обратно.
Ела при мен, беше произнесла безмълвно Сиси.
Звездите греят ярко. Нищо не помръдва, а от околните къщи не се чува и звук, докато вървя по покритата с камъни пътека. Отминавам залата за хранене и кухнята, а в нощния въздух продължава да се носи миризма на печено месо. Пред самата клиника стъпвам на по-големи по размер от останалите камъни. По-рано забелязах, че Бен ги избягва, сякаш прескача река с разперени ръце, за да запази равновесие, докато се смее с лекомислен възторг.
Нечий писък разцепва рязко нощта.
Толкова е близо, че подскачам на мястото си. Преди да успея да се съвзема, вратата на клиниката се отваря точно пред мен. Плъзвам се към стената и се притискам в малката сянка.
Нечий тъмен прегърбен силует с качулка затваря вратата и бързо отминава точно покрай мен. Подушвам миризмата на телесни течности, струяща от него. Носи нещо в някакъв вид препаска. И после вече го няма. Но не и преди да успея да зърна бледите крачета, стърчащи от препаската. Свитите крачета на новородено, малките му като попови лъжички пръстчета, изпускащи пара в студения нощен въздух. Долавям слаб и приглушен плач, който се носи от препаската.
Прегърбената фигура тръгва несигурно по пътеката, а плачът на бебето заглъхва.
Следвам ги на разумно разстояние, фигурата се отклонява от пътеката и се насочва към сграда със странна форма и без прозорци, намираща се зад останалите къщи. Тази сграда е асиметрична и наклонена на една страна, в единия край се извисява нагоре, а в другия се спуска до земята, подобно на детска пързалка.