В един осветен от луната участък фигурата се обръща рязко и бледото му лице се насочва към мен.
Разпознавам го: един от лакеите на Кругман с тежки клепачи, орлов нос и белези от шарка по бузите.
Спускам се зад една къща с надеждата, че сенките ще попречат да бъда разкрит. Звукът от забързаните му и тихи стъпки приближава. Затаявам дъх, без да смея да надзърна или да помръдна. Стъпките спират. След миг зазвучават отново, но вече се отдалечават от мен и постепенно заглъхват.
Когато надничам иззад ъгъла, улицата е празна. Старейшината е изчезнал. Ослушвам се за плача на новороденото бебе, но до ушите ми не достига никакъв звук. Придвижвам се бавно през напълно замрялото село, като оставам в сенките. Всичко е тихо и спокойно.
Въпреки хладния въздух гърбът ми лепне от пот.
Минути по-късно, дори след като съм оставил зад себе си улиците и къщите на селото и вървя през полето към фермата, все още се чувствам нервен. Походката ми е притеснена и забързана. Върховете на обувките ми се навлажняват от нощната роса. На половината път хвърлям поглед назад. Освен сребристата линия, останала в тревата от собствените ми стъпки, няма следа от нечие друго присъствие. Вляво от мен се намира подобното на стъкло езеро, чиято повърхност е изпъстрена с лунни отблясъци.
Фермата е притихнала. Не познавам мястото и се озовавам в кокошарника. Само няколко кокошки са будни и въртят рязко глави във всички посоки, а наситената миризма на перушина изпълва ноздрите ми. Насочвам се към малка постройка, където си мисля, че може да са настанили Сиси. Но бързо променям посоката си, когато чувам грухтенето на прасета, разнасящо се от вътрешността й.
Насред пасището се издига една изолирана сграда и аз тръгвам към нея. Няколко крави стоят там, просто неясни силуети, а присъствието им е странно спокойно и умиротворяващо. От ноздрите им плавно се носи бял заради студа дъх, като че е дим над комините в зимна нощ.
Преди да съм изминал дори половината път, предната врата се отваря със замах и Сиси изскача от къщичката. Не забавя темпо с приближаването, а се хвърля в ръцете ми и ме прегръща с всички сили.
— Боже, хубаво е да те видя — заговаря с уста, притисната до ухото ми. — Като те преместиха, вече не знаех в коя къща да се промъквам. Къде те сложиха?
— Какво има?
Тя само клати глава.
— Нищо. Просто исках да те видя. Явно съм си създала навик всяка вечер да проверявам как си. Да се убеждавам, че не си умрял. — Тя отдръпва глава от мен и удря гърдите ми с юмрук няколко пъти. — Защо се забави толкова? Чакам те от часове.
— Съжалявам. Предполагам, че още се възстановявам и се нуждая от сън.
Тя ме подръпва леко за ръката по посока на гората.
— Да поговорим. Но не тук. — Хвърля бърз поглед към сградата.
Вървим към гората по сребристата трева в приятна тишина. Ръката й се плъзва в дланта ми, а пръстите й се преплитат с моите. Кожата й е гладка, хладна и мека. За мен все още представлява шок усещането за нечия друга кожа върху моята. След миг на колебание стискам ръката й в отговор. Усмихва ми се косо, а конската й опашка се разлюлява.
Сред дърветата тъмнината и тишината ни обгръщат като купол. Няма къде да седнем и затова заставаме до една висока секвоя. С лице един към друг сме и притискаме телата си, за да се топлим. Има и още нещо. Лицата ни са толкова близо, че белите ни издихания се сливат в едно.
Сред миглите й има мъничка капчица влага. Иска ми се да се протегна и да я докосна.
— Добре ли си? — питам я.
Тя хапе устна и кима.
— Не мога да повярвам, че са те отделили от момчетата. Да те сложат тук насред полето.
— Така е според техните правила.
— Безценните им правила! Момчетата не искаха ли да останеш с тях?
— Разбира се, че искаха. Настояваха.
— Тогава защо…
— Старейшините бяха по-настоятелни. А аз не исках да създавам разправии и да ги дразня. Не забравяй, че всичко това се случи едва часове след пристигането ни тук и не знаех какво имаме насреща. Тогава си мислех, че е по-добре да изпълнявам. Затова убедих Епап и момчетата, че съм добре.
— Не мога да повярвам, че Епап не…
— Не, изборът беше мой. Настоявах.
— Все пак можеше да се бори за теб.
Тя поклаща леко глава.