— Бъди по-благосклонен към него. Към всичките момчета. След като са прекарали целия си живот в купола, не е чудно малко да им се завъртят главите. — Тя се усмихва.
— Засипвани са с храна, напитки и забавления. А Епап е ограден от повече женско внимание, отколкото може да понесе. Напълно са зашеметени от това място.
— Тези не ми минават, Сиси. След всичко, което си сторила за тях, след като сама ги доведе до тук, без да пострадат, човек би казал, че ще демонстрират малко повече лоялност.
Сиси стиска ръката ми.
— Не бих казала сама — заявява.
— Е — отвръщам и свеждам поглед, докато по бузите ми плъзва червенина. — Аз само помагах, ти свърши тежката работа.
Тя се намръщва.
— Имах предвид баща ти. Всичко, което беше направил той: картата, лодката, плочата.
— О, да, баща ми — съгласявам се. — Разбира се.
Тя се засмива. Звукът е странен, като че нещо се разсипва. Тя вдига ръка и разрошва косата ми.
— Ти за теб ли мислеше, че говоря? — Устата й се разтяга в усмивка.
— Не, разбира се, знаех, че имаш предвид баща ми.
И в този момент настроението се променя. Може би е заради тъгата, настанила се в очите ми или заради това, че раменете ми се прегърбват, но усмивката й изчезва. Отново разрошва косата ми, но този път по-нежно и по-бавно.
— Съжалявам заради баща ти — казва.
— И за двама ни е тежко.
— Но за теб е два пъти по-тежко. Той ти е бил баща. — Дъхът й образува малки облачета помежду ни. — Казват, че го открили в хижата от трупи. Без предсмъртно писмо. — Тя поклаща леко глава. Не го повярвах в началото. Не можех. Изобщо не е типично за него.
— Какво би тласнало баща ми да предприеме такова нещо? — Устремявам поглед към светлините на селото в далечината. — Какво му е на това място?
Тя стиска ръката ми още по-силно.
— Джийн, толкова много неща тук не са в ред.
Кимам бавно.
— Забелязах. Имам предвид какъв е случаят с тези недоразвити стъпала и всички тези бременни момичета? Старейшините се разхождат наоколо като петли. Толкова много правила и заповеди. И къде са всички млади момчета и възрастни жени?
— Не ти е ясно и половината — отвръща развълнувано тя. — През повечето време беше в безсъзнание, в блажено неведение. На моменти ми се искаше да те събудя с шамар, за да има с кого да поговоря.
— Ами Епап и другите момчета? Те нищо ли не забелязват?
Тя клати ядосано глава.
— Момчетата, в това число Епап… не, особено той, се проявиха като напълно безполезни. Безполезни. Прекалено са погълнати от това място и не осъзнават случващото се. — Тя проскърцва със зъби. — И когато повдигнах въпроса пред Епап, той ме обвини в параноя.
Кимам, защото си припомням, че го беше споменала по-рано.
— Не мога да повярвам, че обвинява точно теб в параноя. Ти си най-уравновесеният човек, когото познавам.
Тя се засмива и аз чувствам как напрежението, изпълващо душата й, отпуска хватката си и бива заместено от облекчение.
— О, Джийн — заговаря. — Понякога ме карат сама да се съмнявам в себе си. Сериозно, прекарвам много време да се чудя дали всичко това наистина е странно или просто е нормално, но аз не съм привикнала към него. Та ние сме прекарали целия си живот под стъклен купол, какво знам аз за истинския свят? — Тя поклаща глава, а после започва да ме ръчка с пръст в гърдите. — Да не си посмял пак да се разболееш! Вече не ме оставяй сама!
Вятърът свисти из гората и люлее клоните. Отгоре се стича капка вода, задържала се в чашката, оформена от листо. Озовава се на слепоочието на Сиси и се плъзва надолу по челюстта й. Обърсвам я, а пръстите ми се навлажняват, докато потърквам меката й кожа.
Тя все още ме потупва по гърдите, но сега ръката й се движи по-бавно, нещо я разсейва. Докато не спира по средата във въздуха между нас. Взирам се в очите й. Някога бяха просто кафяви; но сега като че са придобили цвета на дърветата около нас, цвят на кестен и кипарис.
Отдръпвам ръката си от лицето й и нежно обгръщам китката й. Тя се кани да каже нещо.
И после аз отмествам поглед и пускам ръката й.
След миг тя я сваля. Стоим, без да помръдваме и без да говорим.
— Каза, че не знам и половината от случващото се — най-накрая заговарям аз.
— Какво?
— За това село. Какво друго си видяла?
Тя се замисля.
— О, да. — Смее се, но не защото й е весело, а сякаш прочиства гърло или сменя темата на разговора. — Ела насам. Онази вечер се натъкнах на нещо наистина странно. Не съм сигурна как да го тълкувам.