Когато Сиси ме открива, съм сънлив и въпреки всичко почти доволен. Сяда до мен нервно, а позата й излъчва напрежение.
— Не мога да открия момчетата — обяснява раздразнено.
— Провери ли в трапезарията? — промърморвам. — Твърде вероятно е Бен да е там.
— Не е там. — Въздъхва. — Така е през цялата седмица. Всеки ден изчезват нанякъде, за да откриват нови занимания в някое кътче или ниша. Не успявам да ги следя. Джийн, имам усещането, че ги губя.
— Добре са.
— Знам. — После продължава с по-тих глас. — Добре ли са? Ние добре ли сме?
Поизправям се и примигвам бързо, за да си възвърна ясното зрение.
— Трябва да попитаме някого къде са.
Сиси изсумтява.
— Успех в това. Момичетата тук не отговарят на въпросите ми. Дори не ме поглеждат. Освен, за да ме стрелнат злобно, когато мислят, че не виждам, вероятно защото нарушавам някой от скъпоценните им местни закони.
В този миг Епап извиква развълнувано. Върлинестото му тяло изниква на пътеката.
— Сиси! Трябва да видиш това, просто се налага да го видиш. — В краката му се вдига облак прах, когато спира пред нас.
— Какво има? — пита Сиси. — Успокой се.
— Не мога да се успокоя при такова нещо. Само като ти разкажа — заявява, докато диша учестено. Пренебрегва ме, хвърляйки ми само бегъл поглед и сграбчва Сиси за китката. — Хайде — казва, обръща се и я потегля след себе си.
Сиси дръпва ръката си.
— Не мисля така.
Епап се обръща към нея, а по лицето му пробягва обида. Стрелва ме с поглед, а после се съсредоточава върху Сиси.
— Наистина трябва да видиш.
— Какво?
— Честна дума, невероятно е. Видях клас от малки деца на разходка из полето. Тръгнах след тях. Няма да повярваш на какво станах свидетел.
— Добре, ще дойда, само не измъквай ръката ми от ставата.
Той вдига рамене и закрачва напред. От време навреме поглежда назад, за да се убеди, че Сиси продължава да го следва. Повежда ни по виещата се пътека и отминаваме училището.
— Къде ни водиш? — питам.
Той пренебрегва въпроса ми и забързва към сградата със странна форма, която разпознавам от предишната вечер. Онази към която възрастният отнесе новороденото.
— Епап, каква е тази сграда? — питам, но той не отговаря.
Около двайсет малки деца стоят на опашка пред затворени двойни врати. Две по-големи момичета — учителките? — разговарят тихо с един старейшина. Всички глави се обръщат към нас, когато пристигаме.
— Няма да повярвате какво има вътре — заговаря Епап и навлажнява устните си.
— Това родилното отделение ли е? — питам старейшината.
— Повтори.
— Не се ли донасят тук новородените?
Лицето му се напряга.
— Нищо подобно. Родилното отделение е там — тросва се и сочи най-общо към селския площад. — Това е Познавариум.
— Познавариум ли? Видях как внесоха вътре едно пеленаче.
Стрелва ме с поглед.
— Не обсъждаме ражданията. Против правилата е. — Обръща ми гръб.
Намръщвам се. Точно се каня да му задам нов въпрос, когато двойните врати се отварят рязко. Навън се изсипва поток от ученици, примигващи на светлината. Лицата им са бледи и там се чете уплаха и тревога, сякаш току-що са гледали филм на ужасите, който не е бил предназначен за тях.
— Епап — обаждам се аз. — Какво е това място?
Но той е твърде развълнуван, твърде зает да се движи успоредно със Сиси, че да ме слуша.
Старейшината разговаря с друг старейшина вътре, като шепнат приглушено и от време на време ни хвърлят поглед. Най-накрая кимат в знак на постигнато съгласие и ние всички сме подкарани навътре в редица по един.
Облицованите с метал врати се затварят зад гърба ни и сме погълнати от мрака. От вратите се носи механично жужене, а после настъпва тишина. Сега сме заключени вътре.
— Не се бой, не се бой — шепне Епап някъде в тъмнината, а тонът му кипи от вълнение. — Сиси, преживяването ще е невероятно.
Една от учителките заговаря.
— След миг ще се отворят следващите врати. Ще разкрият пред нас малка зала. Движете се внимателно; вътре е още по-тъмно. Седнете на втория ред. На влизане ще ви подам Светило; не го използвайте, докато не ви кажа. — Вратите се отварят с изщракване. Всички пристъпваме навътре. Подават ми нещо и аз го стискам. Меко е и е дълго около трийсет сантиметра, на допир е като пластмасова тръба. Явно това е въпросното Светило.