Сиси се взира в него със стегната челюст.
— Какво трябва да предприема, Сиси? Всички тези години, целия ни живот заедно, за нищо ли не се броят? Това ново момче просто се появява и ти мигом си падаш по него. С какво разполага той, което да липсва на мен? Готов съм да се изправя на главата си за теб, а в отговор ти ме отблъскваш. Наистина го правиш, Сиси. — Прави една крачка към нея и навлиза в личното й пространство. Но тя не помръдва. Не отстъпва територията си. — Не осъзнаваш ли какво мога да ти предложа? Те всички ме желаят, но аз желая теб. Ти си тази, на която съм склонен да предоставя всичко.
Кратка пауза, изражението й леко омеква. Прави крачка към него — за миг в очите му проблясва надежда — и го отминава.
Лицето му помръква.
— Съжалявам, Епап — отронва тя.
Хваща ме за лакътя и нежно ме дръпва след себе си. Заедно се отдалечаваме. Тя дори не поглежда назад.
21
— Къде отиваме? — питам Сиси, докато вървим забързано по улицата.
— Ще стигна до дъното на това, Джийн.
— Кажи ми какво имаш на ум.
— Отивам при Кругман. Ще получа отговори от него.
Десет крачки по-късно аз заговарям:
— Сиси, трябва да пипаме меко.
Тя спира. От очите й летят мълнии.
— И двамата сме наясно, че в това село има ужасно нередни неща. Пленената здрачница. Влаковите релси. — Тя поклаща глава. — Нещо тук е накарало баща ти да се самоубие. Да възнегодува сериозно. Времето да действаме внимателно свърши!
— И аз го знам, Сиси! Но нека си дадем още малко време. Да се поровим самите ние. Да разкрием подозренията си пред Кругман в този момент няма да е добър ход.
Сиси подритва камъчета по земята.
— Забравяш нещо. Всичко това е ново за теб, но аз се озъртам наоколо от пет дни. Освен това послухтях, правих се на детектив. Без повече лигавщини. — Тя прекарва ръка през косата си. — Истината ли искаш? Ако се налага, ще се заема сама. Но в действителност бих предпочела ти да си до мен, Джийн.
Забелязвам напрежението в погледа й. Може би е права. Конфронтацията може да е единствената възможност да получим отговори. Замислям се за перачките от сутринта, за техните татуировки и белези. За неохотата им да говорят. Кимам. Очите й се изпълват с радост.
— Къде е Кругман? — пита Сиси група момичета, докато ги отминаваме. Те поклащат глави и се усмихват безучастно.
— Къде е великият старейшина Кругман? — питам аз друга група момичета. Те се покланят и клатят глави, като отказват да срещнат погледа ми.
— Безполезно е! — заявява разгневено Сиси.
— Хей ти! — изкрещявам аз към един старейшина през отворен прозорец. Той се обляга в креслото си вътре с крака на масата и с чаша в ръка.
Примигва, а погледът му е мътен. По стените на чашата му се стича пяна от бирата.
— Какво?
— Кажи ми къде е Кругман! — виквам с ясното съзнание, че слагам началото на сцена. През прозореца виждам още старейшини в интериора на помещение, което прилича на кръчма, да се взират в мен с развеселени и плувнали очи.
— Не ти е работа да питаш — отговаря мъжът.
— Спешно е. Налага се да говоря с него. — Приближавам се до прозореца.
— Е, не важи ли това за всички? — Говори завалено. Кръчмата е пълна със старейшини в различни етапи на опиянение. Халбите за бира, винените чаши и ниските чаши за уиски са стискани от дебелите им пръсти. Алкохолните изпарения се смесват с цигарен дим и се добавят към гадната воня, носеща се от леко отворените им усти.
Дръпвам се от прозореца. Когато изчезвам от полезрението им, те решават, че съм се отказал и съм си тръгнал. Някой избърборва коментар, който е последван от всеобщ смях. Двамата със Сиси ги изненадваме, когато секунди по-късно нахълтваме през летящите врати отпред. Усмивките застиват на лицата им.
— Казах, че ми се налага да се срещна с Кругман. Къде е той?
Един старейшина до бара застава лице в лице с мен.
— Какъв е проблемът? Може аз да успея да ти помогна — заявява с превзет, престорено добронамерен тон и ми става ясно, че се подиграва. Избухналият смях потвърждава подозрението ми.