И така се стигнало до различен тип снаряжение, като целта била не да се натрупа най-много арсенал, а да се създаде нов вид оръжие. Толкова оригинално и непредвидимо тайно оръжие, че едновременно да извади от строя нищо неподозиращите вражески нации и да позволи на победителя да се изправи на крака. Но какво да бъдело това оръжие? Как би изглеждало, какво би представлявало?
Един от старейшините доближава до Кругман с бутилка уиски в ръката. Отново пълни чашата на Кругман. Стисналите му здраво чашата пръсти са побелели. Отмята глава назад и изгълтва питието.
Продължава да говори:
— Скромна група учени ренегати в една малка островна държава на име Шри Ланка се опитали да построят ново оръжие. Нарекли се Цейлонити, твърде гръмко название за банда прясно дипломирани инженери с прекалено много време, прекалено големи заеми за изплащане и които в момент на депресия не могли да обърнат гръб на предприемаческа възможност, каквато се явява веднъж в живота. Да създадат оръжие за армията: не ядрено, не кибер или биохимическо. А генетично.
Той се смее рязко, доста пискливо, като че не е убеден в хумора, криещ се зад казаното.
— Генетично оръжие. Накратко генетично мутирал супервойник. Неподатлив на всякаква форма на биохимична атака, позната на човечеството. И като се има предвид, че е напълно изграден от плът без каквито и да било компютърни чипове, съответно неподатлив и на кибер нападение. И не само неподатлив, но много жилав. Супервойник, способен да атакува не по безопасни пътища като от небето, по въздуха или чрез кибермрежата, а на двата си крака по земята. Коя държава продължавала да поддържа защитата си срещу сухопътна акция? Цялата земна отбрана била излязла от употреба, разпадащите се бункери били толкова стабилни и полезни, колкото паяжините, които ги изпълвали. Сухопътна акция от издръжливи супервойници би била жестока, изненадваща и унищожителна. Ами ако такива супер войници биха могли да бъдат генетично създадени?
Кругман си сипва ново питие. Разклаща уискито в чашата и явно не забелязва, че изплисква част от него навън.
— Какво би станало, ако наистина се беше случило? Никога няма да научим, финансиращите операцията се стреснали и я прекратили. Но един конкретен фанатичен член на Цейлонитите, двайсет и седемгодишен мъж на име Ашейн Алагаратнам, бил обсебен от експеримента; дори след като финансирането било спряно и лабораторията затворена, той откраднал оборудване и материали от базата. Отхвърлен от ръководството на Цейлонитите Алагаратнам продължил проучванията си в своята тайна импровизирана лаборатория. Глупакът му с глупак.
В крайна сметка властите хванали и арестували всички замесени. С изключение на Алагаратнам. По това време той вече бил в нелегалност, направо изчезнал от поглед. Знаем изключително малко за случилото се през следващите няколко години. Но онова, за което сме наясно, е следното: накрая му свършили парите и нямал достатъчно, че да купи дори опитни мишки. Така че използвал единствената опитна мишка, която можел да си позволи.
— Използвал е себе си — прошепвам аз.
Кругман кима.
— Нещо се объркало. Ужасно се объркало. Само че той не го знаел. У него настъпвали промени, но това се случвало под кожата, далече от погледа му. И той продължил да експериментира в пълно неведение какво отприщва у себе си. Когато се проявили симптоми, в началото това ставало бавно. Повишена чувствителност към слънчева светлина, усилващо се отвращение към зеленчуците, комбинирано с новооткрита наслада от всякакви видове месо, колкото по-сурово, толкова по-добре. И после един ден…
— Симптомите станали по-очевидни — предполага Сиси.
Кругман се смее и за кратко стиска очи.
— Да се твърди, че са станали по-очевидни… Това е твърде умерено казано. Катаклизъм е по-подходяща дума. Алагаратнам е водел видеодневник, който е запазен като исторически артефакт. Можете да видите бързата му дезинтеграция на екран. Симптомите му излизат на повърхността в рамките на часове. Появата на лицето му на белег с размерите на пъпка свършва часове по-късно като катаклизъм с кошмарни пропорции. — Той отпива нова голяма глътка.
— Милостивото в цялата история било, че действието се развивало в малката островна държава Шри Ланка. Ясно е, че тя била опустошена, само след седмица цялото население било трансформирано. Но поне били ограничени. Всички самолети, движещи се навън, незабавно били свалени, а корабите потопени. Това било единственото, което трябвало да се направи, за да бъдат държани настрана. Да се следи небето и да се наблюдава морето. Да оставят слънчевата светлина да унищожи гнусните трансформирани. В крайна сметка видоизменените хора започнали да излизат навън само по здрач и така получили името си здрачници. Все пак не били някакви зомбирани диваци, неспособни на размисъл и лишени от самосъзнание или зверове, изпълнени с хедонистични наклонности. С изключение на копнежа им за човешка плът и кръв иначе били… цивилизовани. Интелигентни. Знаели кои са, разговаряли и разсъждавали разумно. Когато храната се свършила — когато не останали хора и животни, с които да се хранят — не се превърнали в канибали. Просто гладували до смърт. Или извършили групови самоубийства, като се изложили на изгарящото слънце.