Сиси вдига рязко глава при тези негови думи.
— Почакай — спира го. — Какво имаш предвид?
Кругман е объркан.
— Искаше да остане. Каква възможност…
— Не, не — прекъсва го Сиси и клати глава. — Онази част за връщането в Цивилизацията.
— Ами — казва неразбиращо Кругман. — Това не е Цивилизацията. Мисията е само преден пост, както вече казах. Не ме ли слушаше? Там навън съществува истински свят. Деветдесет и девет цяло и деветдесет и девет процента от земното кълбо е населявано от нашите хора в нашите градове и нашата цивилизация. Наложи се да се възстановяваме след въстанието на здрачниците и не сме стигнали дори близо до положението от дните преди появата им, но постепенно напредваме.
Двамата със Сиси сме напълно втрещени.
— Какво си мислехте, че има там навън? — пита той. По лицето му личи смут, а стъклените му очи ни изучават.
— Мислех, че земята е заселена с хо… със здрачници — обяснявам. — Не предполагах, че са оцелели много като нас, може би единици, разпръснати в изолирани кътчета. — В действителности допреди три седмици мислех, че съм последният от нашия вид. Така беше, докато не се натъкнах на групата в купола. Докато Ашли Джун още не се беше разкрила. Преди Директорът да разкрие — може би по невнимание — за съществуването на други като нас, държани в плен в двореца на Владетеля.
Кругман се взира в нас с широко отворени очи.
— Елате насам — заговаря и ни вика с ръка. От бутилката му се разплисква уиски. — Елате до прозореца. Нека ви покажа нещо.
Потропва по стъклото.
— Ето оттам — казва. — В далечина. Отвъд хребета теренът се спуска до дълбоко дефиле.
Виждаме го. Двураменен сгъваем мост, двете му вдигнати половини сочат към небето, застанали като караули от двете страни на клисурата.
— Приблизително веднъж на две седмици — продължава Кругман — пристигат провизиите ни. С влак. Храна, мебелировка, разсад, лекарства. Това искахте да знаете, нали? Всичко пристига с влак. Сваляме двете половини на моста. Влакът преминава. Разтоварваме го на гарата. После го пращаме обратно, отнема около четири дни във всяка посока. Малко по-малко на връщане към Цивилизацията заради стръмния склон, по който се спуска от планината. Влакът направо лети надолу. И е на пълен автоматичен режим. Истинско чудо е колко е просто всъщност: натискаш няколко бутона и той потегля, мостът пада и влакът изчезва надолу. Вратите остават заключени, докато не достигне финалната точка, било тук или в Цивилизацията. Обикновено изпращаме обратно по влака списък от нужните ни неща, които са извън обичайното. И при специални случаи влакът отпътува с пътник. Или двама.
Със Сиси го поглеждаме.
Той кима с блясък в очите.
— Онези, които са служили добре, които са се представили похвално в службата си към Мисията, получават награда във вид на почетно освобождаване. На отбрана бройка се дава правото да се качи на влака обратно към Цивилизацията, където ще бъдат богато възнаградени с държавна пенсия до края на дните си. Но това трябва да бъде заслужено.
— Със Знаци за заслуги — произнасям аз, осъзнавайки за какво говори.
Кругман кима с леко изненадана и издаваща неволен респект физиономия.
— Не ти убягва много. Да, със Знаци за заслуги. Спечели пет Знака за заслуги и получаваш билета си съм Цивилизацията. Имайте предвид, че обикновено отнема десет години служба.