— Как получаваш един от тези Знаци за заслуги?
— О, има много начини, предполагам. Строго спазване на местните закони, любов към старейшините и жителите на Мисията, раждането на здраво дете. Демонстрирането на прилежност в ежедневните задължения в периода на десет години служба. Този тип неща.
— Ами Обозначените недостатъци? — питам. — Как получаваш такъв?
В помещението настъпва мълчание.
— О, да. Обозначените недостатъци. Просто е, неподчинението на местните закони ти печели Обозначен недостатък. Или два. Зависи от размера на прегрешението. Но хайде сега, не заради това сме тук в Мисията. Предпочитаме да се фокусираме върху положителните страни, върху Знаците за заслуги…
— Нека позная — прекъсвам го, припомняйки си момичетата с белези и татуировки на левите и десните ръце. — Един Обозначен недостатък вади от бройката един Знак за заслуги. Един белег анулира едно усмихнато личице. Това прави много по-трудно спечелването на пет. — И какво се случва, когато събереш пет Обозначени недостатъка, каня се аз да попитам Кругман, но той прекъсва мислите ми.
— Изваждане, да, но в Мисията ние предпочитаме да го определяме като прибавяне чрез изваждане. Държи високо нивото на ентусиазъм и дух и стимулира живеещите тук. — Кругман се усмихва, полага ръце на раменете ми и ги стиска успокоително. — Ясна ми е причината за всичко това. Тревожиш се за… — той отмята брадичка по посока на Сиси — … за твоето момиче. Заради многото й прегрешения. Виж, не се тревожи. Няма да ги използваме срещу нея. Всъщност изобщо не мисли за Знаците за заслуги и Обозначените недостатъци. Вие всички минавате по бързата процедура. Няма да се налага да чакате: не десетилетие, не година, не месец и дори не две седмици. По график тази вечер трябва да пристигне влак. Ще ни отнеме няколко часа да го разтоварим. И после, ако всичко върви добре, утре вие шестимата ще отпътувате към Цивилизацията. Към заслужения с усилия оазис.
Сиси докосва прозореца с пръсти и притиска длан към него. Клати глава.
— Съжалявам, всичко се случва твърде бързо.
— Разбирам.
Взираме се за около минута в моста в опит да възприемем цялата тази, разтърсваща всичките ни възгледи информация.
— Защо решихте да ни прекарате по бързата процедура? — пита Сиси.
Кругман се смее и хвърля многозначителен поглед към другите старейшини.
— Като че аз имам думата! — Отваря едно чекмедже на бюрото си и вади пощенски плик, на мястото на отварянето има пречупен кралски червен печат. Измъква лист хартия с релефна бланка и ми го дава. — Писмо от управлението в Цивилизацията. Давай, прочети го на глас за нея.
Не си правя труда да извадя Кругман от заблудата му, че Сиси е неграмотна. Вместо това разгъвам листа и се взирам в ръкописния текст. Сиси се навежда да прочете.
Неотдавна в Цивилизацията се получи достоверна информация, че група от шестима млади хора с варираща възраст между пет и седемнайсет години са се спасили от плен при здрачниците. Нашите агенти ни информираха, че е твърде вероятно да са се насочили към Мисията. Ако достигнат до гореспоменатата дестинация, трябва да бъдат третирани с максимална грижа и гостоприемство. Трябва да бъдат натоварени на първия възможен влак и да бъдат върнати в Цивилизацията. Наложително е да се върнат с Ориджин.
Ваши:
От Цивилизацията
— Получихме това писмо преди няколко седмици — обяснява Кругман. — Затова не бяхме толкова изненадани, когато се появихте на прага ни. Очаквахме ви, както виждате.
Сиси обръща листа. Гърбът му е празен. Вдига поглед към Кругман.
— Значи ще се качим на влака утре — заговаря, а в тона й се долавя подозрителност. И кога се канехте да ни уведомите за това?
Кругман се смее развеселено. Но отвъд експлозията от звуци различавам неговото раздразнение.
— Когато младият Джийн се възстанови. Ето кога. Не искахме да ви даваме надежди и после да се наложи да ви ги отнемем, ако той не е достатъчно добре, че да пътува. Нали помниш, че беше едва жив само преди две вечери? Но ето сега — казва и поглежда към мен — вече е образец за добро здраве и жизненост, нали така? Така че утре вечер ще ни напуснете с нашите благословии и несъмнено ще ни оставите най-скъпи спомени.
За кратко единственият звук в стаята е тиктакането на часовника.