— Ами Учения? — заговарям аз. — Той защо не беше изпратен обратно в Цивилизацията? Човек би казал, че е получил същото отношение като нас. Защо не сте го прекарали по бързата процедура?
Във въздуха се усеща напрежение. В отраженията им в стъклото виждам как лакеите на Кругман, останали смълчани през цялото време, се наежват.
— Краткият отговор е: не получихме директива от Цивилизацията.
— А какъв е подробният отговор? — пита Сиси.
Кругман се смее силно.
— Подробният отговор е: сложно е за обяснение.
— Тогава ни дай подробния отговор — намесвам се аз. — Кажи ни всичко. Кажи ни защо е предприел самоубийство.
Кругман изсумтява раздразнено.
— Трябва да разбереше едно нещо. Когато Учения се завърна, не беше напълно с всичкия си. Показа се… неотзивчив.
— В какъв смисъл?
— Затвори се в себе си. Отказа да говори за живота си сред здрачниците. Никой преди не е пребивавал в метрополиса на здрачниците и после да е доживял да разкаже. Той прекара там над две десетилетия; би трябвало да е истинска съкровищница за информация. Но той отказа да говори за престоя си там. И изключително странно, когато му дойде времето да се върне с влака в Цивилизацията, отказа да го стори. Директно отказа, по-точно се заключи в лабораторията. Когато го притиснахме, всичко, което каза е, че трябва да изчака Ориджин.
— И какво ви обясни за този Ориджин? Не се ли сетихте да попитате?
Кругман се усмихва двусмислено.
— Разбира се, че го направихме. Обясни единствено, че представлява лек. Че през годините живот сред здрачниците е бил способен да получава ежедневен достъп до лаборатории и свръхсекретни научни документи. Както изглежда, работел е като разсилен в сграда от най-висока секретност в метрополиса. Както и да е, благодарение на достъпа си до цялата тази информация и апаратура успял да забърка формула. За Ориджин. Лекът, който би променил генетичните белези на здрачниците и би ги върнал към човешката им природа.
— Да промени генетичните им белези? — повтарям аз шокирано.
— Така каза Учения. Ако може да му се вярва, разбира се.
— Този лек… Ориджин — шепне Сиси също така смаяна, както и аз — … той не го е донесъл със себе си, така ли?
Кругман клати глава.
— Не бил способен да го донесе, но твърдеше, че някой ден със сигурност щял да пристигне. Превърна се в налудничав пророк, всеки ден нареждаше за идване на млади хора, носещи Ориджин. Благословени да са ходилата на онези младежи, които ще дойдат с Ориджин, не спираше да опява. Когато не работеше в помещенията на лабораторията, с които разполагаме тук, стоеше на крепостната стена и следеше за движение по цяла нощ. Честно казано, накрая съвсем обезумя. Наложи се да бъде изолиран в една хижа на половин ден от тук.
Кимам, когато си спомням за хижата отпреди няколко дни.
— Колко дълго остана там?
— Не много. Два месеца, не повече. Проверявахме го на всеки няколко дни. Един ден го открихме да виси от гредата. — Кругман ни отправя мрачен поглед. — Искахте да научите и ето я неподправената истина. Болезнена е, нали?
— Но какво го е накарало да се самоубие? — чудя се аз.
Стъкленият поглед на Кругман внезапно се прояснява.
Устремява очи навън през прозореца; когато ме поглежда отново, лицето му е напрегнато.
— Нещо направи ли ви впечатление?
— Какво?
— Този разговор. Малко едностранен е. Ако трябва да съм откровен, малко ми омръзна звученето на собствения ми глас. Бих искал сега да послушам малко. А вие да поговорите малко повече.
Със Сиси се споглеждаме неразбиращо.
— За какво? — недоумява тя.
— За Ориджин — изсумтява. — Мислех, че Учения е бил напълно лишен от разсъдък, но после вие шестимата внезапно се появихте от нищото, както беше предвидил той. А и Цивилизацията не само е научила за въпросната теория за Ориджин, но всъщност явно има склонността да й вярва. Така че говорете. Какво е? И по-важното къде е? Бих желал да го видя, моля.
— Съжалявам — отвръщам. — Не знаем какво е. И това е самата истина.
Кругман се усмихва сам на себе си.
— Мога да разбера защо държите да сте предпазливи и дори потайни във връзка с това, но нали сега сме приятели? Дори семейство, не е ли така?
— Не е у нас — настоява Сиси. — Не сме потайни.
Той опъва брадичка и бенката изскача.
— Знаете ли в какво вярвам аз? — заявява Кругман, а в тона му се прокрадва известно вълнение. — Вярвам в принципа танто за танто. Знаете ли какво означава това?