Аз поклащам глава.
— Означава честна размяна. Аз ви давам нещо и вие ми давате нещо. Предоставих ви информация, отговори на въпросите ви. Сега в замяна вие трябва да ми предложите нещо. Разбирате ли? Мъничко от вашето танто срещу моето. Ясно ли ви е? Аз ви предложих гостоприемство, а вие ми дайте Ориджин. — Тонът му става все по-развълнуван, докато говори, емоциите нарастват. — Напълно честно е…
— Не е у нас — прекъсва го Сиси и тялото на Кругман потрепва. — Нямаме дори най-малка представа какво представлява Ориджин. Не бяхме чували нищо по въпроса, преди да пристигнем тук.
Кругман остава загледан в нея за дълго време. После кима съвсем леко и двамата старейшини се насочват към вратата.
— Много добре. Те ще ви придружат до жилището ви.
Тръгваме да излезем, Сиси е пред мен. Тя спира. Вратата продължава да е затворена. Двамата лакеи стоят пред нея. Усмихват се, а ръцете им са скръстени пред огромните им туловища.
— Само още нещо — обажда се Кругман, а гласът му звучи остро.
23
— Трябва да ви помоля за услуга — обявява Кругман и после започва да изучава мръсотията, измъкната изпод един от ноктите му.
— Казвай — отговаря Сиси. — Каква е?
— Позволете да ви претърся.
Тя напряга ръце.
— Какво каза?
— Чуй — намесвам се аз — вече казахме, че Ориджин не е у нас.
— Не ви вярвам — заявява напълно безпристрастно, но това не важи за погледа му, когато го улавям. Той кипи от наранена гордост и силен гняв. На повърхността е излязло нещо, потискано твърде дълго.
— Виж какво — настоява Сиси. — Дали ни вярваш или не, не променя факта, че не разполагаме с Ориджин. Можете да ни претърсите от глава до пети и няма да…
— Наистина ли? — прекъсва я Кругман, а в очите му проблясва зловещо пламъче. — Колко странно, че го споменаваш. Аз самият се канех да предложа съвсем същата идея. От глава до пети.
Сиси сключва вежди недоумяващо. Хвърля ми поглед. Какво става?
Дъските на пода зад гърбовете ни проскърцват. Единият от старейшините пристъпва към Сиси.
— Свали си дрехите. Всичките. Трябва да огледаме кожата ти.
Аз впервам поглед в тях, а после и в Кругман.
— Кажи им да се отместят от вратата, Кругман.
— Не — отговаря тихо той, а в тона му звучи неприятно упорство. — Имаме причини да вярваме, че Ориджин може да представлява знак, отбелязан някъде по кожата ти. Някакви букви. Може би уравнение или код. Съблечи си дрехите.
— Няма да стане — заявявам аз, преди Сиси да е успяла да проговори. — Тръгваме си незабавно.
— Ти си тръгваш — казва другият лакей. — Тръгваш си. Но тя остава. Тя е единствената, която още не е прегледана.
— По лицето му пробягва бегла усмивка. — Вече го направихме с четирите момчета. А ти беше проверен, докато боледуваше и не беше на себе си. Всички сте чисти. — Отново стрелва Сиси с поглед. Протяга ръка към нея.
— Не ме докосвай! — крясва тя.
Не се чува никакъв звук, освен тиктакането на часовника, което сега е дразнещо силно.
— Виждате ли, така стоят нещата при момичетата с големи стъпала като на мъже — отбелязва Кругман зад гърбовете ни, а гласът му е коварно гальовен. — Когато стъпалата им не бъдат разкрасени, когато нужните жлези не бъдат обработени. Оставени неунищожени, те започват да произвеждат мъжки хормони у момичето. От принцеса я превръщат в заинатено магаре. Пречат й да намери мястото си в обществото, карат я да остава с погрешното вярване, че може да върви като мъж, да говори като мъж, да има мнение като мъж. Да се опълчва на мъж. Момичето с големи стъпала е като златна халка на зурлата на прасе.
— Погледнете тези гигантски стъпала — заговаря с подигравка един от придружителите. — Можем ли изобщо да сме сигурни, че е момиче?
Продължителна пауза. В главите се прехвърлят мисли, премерват се възможности, преценяват се недискретни мерки.
— Понякога — шепне единият от старейшините — няма как да си прекалено сигурен в разни неща.
— Може би трябва да проверим — кима другият в знак на съгласие. Сближените му очи обхождат тялото на Сиси.
— Съществуват начини. — Ъгълчетата на устните му увисват и на лицето му сякаш стои обърната обратно усмивка. — Начини да бъдат потвърдени фактите и да се разбере истината.