Те се насочват към нея.
Аз се намесвам без каквато и да било елегантност. Но със силата на убедеността. Блъскам мъжете назад и дебелите им задни части се удрят във вратата. Оттласкват се, а гневът им кара бузите им да пламтят. Единият от тях замахва с ръка и се готви да я стовари върху мен, но Сиси скача към него и забива лакътя си в гръдната му кост. Той се превива надве, а от него изхвърчат слюнка и ругатни.
Не знам какво би се случило по-нататък, ако Кругман не беше започнал да се смее. Смехът му не е какъв да е. Истински мощен катаклизъм в гърдите му, рев, който идва отвътре. Строполява се на креслото си, а смехът му скоро затихва и се свежда до тихо буботене в основата на стомаха му.
— Ама че сте и вие — произнася между пристъпите на смях. — Казах танто за танто, а не тет-а-тет. Без повече лични разговори. — Лицето на Кругман сияе. — Времето за чай свърши.
Опакото на дланта на Сиси се докосва до мен, после кожата се плъзва върху кожа и се хващаме за ръце. Хладните ни длани пасват идеално една в друга.
Кругман се усмихва, брадата му щръква нагоре, разрешена на скулите, сякаш две мишлета са се заровили там.
— Хайде сега — изрича накрая с палци, пъхнати в колана.
— Мисията не толерира такива неща. Ние ценим слънчевата светлина, усмивките и щастието. Не нараняванията и насилието.
— За малко да ти повярвам — произнася тихо Сиси.
— Ти, малка проклетнице! — крясва един от старейшините. — Непокорна кучка, заслужаваш да нахраним с теб…
— Достатъчно — намесва се Кругман. Тонът му е мек. В очите му още се чете смях, но вече примесен с жлъчна искрица. — Боя се, че вината е моя. Забравих колко уморени трябва да сте и колко изнервени след всичко преживяно. Моля да извините пропуска ми. — Усмивката на лицето му става по-широка. — Ще оставим ли случилото се зад гърба си? Каквото било, било, нали така?
Аз кимам. Уморено.
— Бихме искали да си тръгнем.
— Както желаете — отвръща Кругман. Прави жест на старейшините да отстъпят встрани. Докато се промъкваме между лакеите му, през разделилото се море от лой, Кругман промърморва нещо.
— Какво каза? — пита Сиси.
— Нищо — мънка.
Докато вървим по покритата с камъни пътека отминаваме група усмихнати момичета с идеално бели зъби, те се отдръпват да ни дадат път. По небето пълзят черни облаци, безцеремонни и заплашителни. Само след минути завалява студен проливен дъжд в падащи косо струи. Със Сиси вървим бързо редом, така и не сме пуснали ръцете си и те оформят малко топло убежище, което се опълчва на студа и влагата. Не й казвам какво промърмори Кругман на тръгване. Главно защото не мога да си го разтълкувам, ако действително е завоалираната заплаха, която мисля, че е. Всички хубави неща, прошепна, докато излизахме от офиса му, се случват на онези, които умеят да чакат.
24
Когато стигаме до моята къща, вече сме напълно подгизнали. Сиси хваща раницата ми от дивана и изсипва съдържанието й на леглото. Върху завивката изпадат остатъци от храна, скицникът на Епап, дневникът на Учения и разни дреболии.
— Виждаш ли нещо, което би могло да е Ориджин? — пита.
— Сигурен съм, че вече са пребъркали раницата — казвам й. — А и не са ли с впечатлението, че Ориджин е нещо, гравирано върху кожата ни? Някакви букви или нещо подобно?
Тя взима дневника на Учения, прелиства го и го хвърля ядосано на леглото. Започва да зъзне. И двамата замръзваме. Отивам до камината; с треперещи пръсти се опитвам да запаля огъня.
— Виж — казва Сиси с тракащи зъби и сочи към масичката за кафе. Върху нея е поставен поднос с храна и ако се съди по парата, която се вдига от глинените купи, пълни със супа, била е доставена неотдавна. — Имаш своя собствена стая с камина и душ с гореща вода, а освен това и обслужване?
Докосвам хляба на подноса. Още е топъл.
— Защо не хапнеш малко? Може да отнеме известно време да запаля огъня. Супата ще ти помогне да се сгрееш.
Тя се съгласява, сяда на дивана и започва да сърба от супата. Носът й се притиска към купата.
— Струва ли си? — питам.
Тя клати глава.
— Доста е солена. Но е добра. И гореща.
Аз се захващам с огнището. Взимам няколко от струпаните встрани цепеници. Но подпалките са леко влажни и срещам трудност да получа сериозен пламък. Сиси изгълтва цялата супа, но продължава да трепери.