Сънят ме преборва с бързина, която е истинска милост.
25
Събуждам се от звука на силния дъжд, барабанящ върху стъклото. Тъмнината навън е непрогледна. Огънят е намалял до тлеещи въглени и стаята е изстинала. Намачканият юрган лежи захвърлен на пода като изоставена кожа.
Сиси я няма.
Полагам ръка върху все още хлътналата възглавница на дивана, където по-рано беше заспала. Кожата е студена. Дъските на пода скърцат в синхрон с моите кости, които болят. Стаята се върти, накланя се към мен, а после обратно. Докато се препъвам към банята, блъскам се в масичката за кафе и събарям глинените купи.
Студената вода помага. Плискам я с шепи върху косата си толкова обилно, че когато надигам глава, надолу по шията ми, гърдите и гърба се спускат вледеняващи струйки. Изпълват ме бдителност и паника.
— Сиси! — крещя в тъмния коридор пред стаята, а после още по-силно отвън на улицата. Пороят е накарал всички да се приберат; улиците са напълно пусти. Земята се е разкаляла заради дъжда и в калта се виждат ясно отпечатани следи от обувки. Прекалено големи са, че да са оставени от лотосовите крака на местните момичета. Принадлежат на възрастни мъже. На старейшините. Доколкото виждам, били са поне трима.
Следвам следите. Но те изчезват, когато стигам до покритата с камъни пътека. Хвърлям поглед в двете посоки на улицата.
— Сиси! — крещя.
На вика ми отвръща единствено плискането на дъжда върху камъните и покривите. Втурвам се към площада на селото през навъсената сивота. Обикновено център на сериозна активност, сега селото е напълно лишено от движение, шум и дори цветове, цялата жизненост е отмита. Прозорците на къщите са затворени като здраво стиснати очи.
— Сиси! — крещя отново, като този път с ръце оформям фуния около устата си. — Сиси!
Вратата на една от къщите се отваря със замах. Навън пристъпва нечия фигура и застава под малкия навес. Епап е. Набързо е навлякъл риза, която е само донякъде закопчана.
— Какво става? — пита и ме гледа мрачно. — Къде е Сиси?
— Изчезна! Помогни ми да я намеря!
Трудно ми е да разчета изражението му. Той ме изучава, застанал в сянката без всякакво желание да излезе под дъжда.
— Епап?
Поклаща глава и примигва бавно. Потъва обратно в къщата, поведение, демонстриращо гнева, който все още таи към Сиси. Обръщам се, ядосан и разочарован от него. Бях се надявал на повече.
Но в следващия момент той изхвърча през вратата, като облича яке с качулка и джапа забързано през калните локви. Когато ме достига, вече е сложил качулката на главата си.
— Кажи ми какво се случи — настоява. В очите му се чете загриженост.
— Ядоса старейшините. И сега те са я отвели някъде.
Той ме стрелва с поглед в търсене на истината.
— Това е налудничаво. Как ти хрумна такова нещо?
— Бяха сложили нещо в супата и я упоиха. Аз не я изядох цялата и… Виж! Въпроси ли ще ми задаваш или ще ми помогнеш да я намеря? Мисля, че е в сериозна беда.
— Не преувеличаващ ли малко? — тросва ми се той и клати глава. — Отнесоха се толкова добре към нас. Защо просто не се отпуснеш и не се откажеш от параноята? — Едното ъгълче на устата му увисва надолу. — Мислиш си, че само защото Сиси не е с теб, значи задължително е отвлечена, така ли? Причината не би могла да бъде, че… О, не знам… Може би просто не желае да е с теб. — Той размахва ръце в дъжда и изсумтява. — Заради това ли ме измъкна навън в такова време?
Нямам време за обяснения или сцени. Завъртам се и обмислям в каква посока да поема.
Епап ме сграбчва за лакътя. Обръщам се, готов да изтръгна ръката си от неговата. Но погледът в очите му ме спира.
— Какво? — пита. Въздъхва ядно. — Наистина ли мислиш, че нещо не е наред?
Кимам.
— Откъде знаеш?
— Епап, с мен ли си или не? Няма да губя време да обяснявам.
Нещо го кара да прояви повече отстъпчивост.
— Да вървим да я намерим — казва.
И когато тръгвам, той е плътно до мен, краката ни се движат в синхрон, а калта се разплисква в подобие на миниатюрни експлозии под обувките ни.
Но празните улици и тъмните прозорци на околните сгради не ни предлагат нищо.
— Къде са всички? — пита Епап и диша тежко, когато спираме. Обляга се на стената на една къща, превива се на две и хваща коленете си.