— Трябва да доведем и момчетата — казвам му.
Епап незабавно разбира какво имам предвид. За тях не е безопасно да стоят сами. Агресия срещу един от нас е агресия срещу всички.
— Дай ми Сиси — предлагам му. — Ти доведи момчетата, Епап. Знаеш къде са, а аз не.
Хвърля ми предпазлив поглед.
— Не — отказва. — Ще я нося с мен…
— Из цялото село? — питам. Полагам длан на рамото му. — Тя ще бъде в безопасност. Обещавам ти. — Той се взира в мен, а лицето му е изкривено от нерешителност. — Сиси ще иска момчетата около себе си, когато се събуди. Върви да ги доведеш.
Това го убеждава. Прехвърля Сиси в моята прегръдка. Не бях осъзнал колко много желая това: начина, по който главата й се намества върху гърдите ми, лекия допир на плътта й до моята. Нужно ми е да впрегна цялата си воля да не я прегърна по-силно, да не заровя лице в косата й и да не вдишам аромата й.
Епап ме наблюдава с подозрение. Обяснявам му къде се намира моята къща и всеки поема по пътя си, като хукваме в противоположни посоки. И изведнъж аз съм неуморим, като че поел живот от Сиси и краката ми под мен набират сила и скорост. Хвърлям се напред през дъждовните капки и ги разбивам на милиони частици мъгла.
26
Обратно в стаята действам бързо. Полагам Сиси на дивана. Тя се свива на него с треперещи ръце, а посинелите й устни се движат в бълнуване. Вдигам юргана от пода и я увивам плътно като в пашкул, като оставям жигосаната й ръка отгоре. Изобщо не е достатъчно; тялото й се тресе, пропито от студа.
Отивам бързо до камината. Някои от въглените още тлеят и само след минути огънят се разгаря. Тя продължава да трепери, филм от жълтеникава слуз покрива изгорената плът, а кожата наоколо е зловещо червена.
— О, Сиси — шепна със стиснати зъби. Отмятам влажната й коса от слепоочието. Само преди миг не бях имал представа, че яростта и нежността могат да си съжителстват в един и същи удар на сърцето.
Момчетата се появяват само минути по-късно, стъпките им отекват в коридора. Влетяват през вратата с пребледнели лица и мокри коси, разрошени от вятъра.
— Как е тя? — пита Джейкъб. Скупчват се около дивана и я галят по косата, без да са сигурни какво точно да сторят. Дейвид ахва, когато зърва белязаната й кожа. Бен се разплаква.
— Донеси влажна кърпа от банята — нарежда Епап на Бен, за да го ангажира с нещо. — Трябва да поддържаме раната хладна. — Бен хуква към банята. Епап вдига юргана и се втренчва в мен. — Ти нормален ли си? Дрехите й са подгизнали. Нищо чудно, че още й е толкова студено.
— Е, какво се очаква да сторя? Да я съблека ли?
Епап не отговоря. Насочва вниманието си към напътстване на по-малките момчета. Сочи към чекмеджетата и Джейкъб отива да извади комплект сухи дрехи. Дейвид се втурва към банята за нова влажна кърпа.
— Обуйте й и чорапи — нарежда им, когато те започват да я разкопчават и да събличат мокрите дрехи.
С Епап излизаме в коридора и затваряме вратата след нас.
— Сложиха опиат в храната — обяснявам му. — Приспаха и двама ни със Сиси. Именно тогава са я отнесли.
Той кима. Очаквам да срещна ненавист и може би обвинения, но тонът му е изненадващо мек.
— Ти добре ли си? — пита.
— Напълно — отвръщам след няколко секунди.
Епап кима, прекосява коридора и се обляга на стената. Отпуска глава назад и затваря очи.
— Искаха да я претърсят — казвам. — А тя отказа. Претърсване на голо, Епап.
Епап отваря рязко очи.
— Какво?
— Искаха да съблекат всичките й дрехи. Да прегледат кожата й.
Той примигва.
— Какво?
— Мислят, че Ориджин може да е надпис или нещо, татуирано върху нас. Уравнение или формула може би. Някакви букви.
Той произнася безгласно:
— Какво? — Обръща се към мен. — Но защо само нея? Защо не теб, мен или момчетата?
— Нас вече са ни прегледали. Мен, докато бях болен. А вас, момчета, може би докато сте се къпали в общата баня.
Епап се замисля и после разширява очи, когато осъзнава.
— Накараха момичетата да ни измият. И после да ни подсушат. Всеки сантиметър от телата ни.
— Вие не възразихте ли? Не се ли опълчихте?
Лицето му почервенява и той забива поглед в земята.
— Не… Искам да кажа… За какво толкова да протестираме? Решихме, че е просто гостоприемство.
Присмивам се на отговора му, но вътре в себе си. Дърпам завесите на прозореца в коридора. Отвън не помръдва нищо, освен тъмната пелена на дъжда.