— Наистина сте заслепени, нали? — заговарям. — Нямате никаква представа, прав ли съм? За това място.
Той скръства ръце пред гърдите си.
— Знам за жигосването. Не е каквото си мислиш. Просто се иска известно време да свикнем. Както и с другите им… чудатости. Тези странности… Те са като пяната на бирата. Трябва да минеш през нея, за да се добереш до хубавата част.
— Те белязаха Сиси, Епап. Това не е чудатост, с която някога бих могъл да свикна.
Подът проскърцва под Епап, когато той се размърдва. Не казва нищо. През вратата дочуваме как момчетата разговарят с приглушени гласове, докато завършват преобличането на Сиси. Дълъг момент по-късно Епап пита:
— Какво мислиш, че трябва да предприемем оттук нататък? В опасност ли сме? Трябва ли да си тръгнем?
Вдигам рамене.
— Аз трябва да съм този, който задава въпроси. Бях болен и не на себе си в продължение на дни. Би трябвало вие да сте по-наясно с нещата в селото. Но вместо това вие се сдушихте със старейшините и пренебрегнахте „пяната“. Не знаете нищо за това място.
Той изминава късото разстояние до края на коридора и после се връща обратно.
— Това не е честно.
— Ще ти кажа кое е нечестно. Да зарежете Сиси сама във фермата. Именно така сте постъпили ти и другите момчета. Изоставили сте я. Тя ви доведе непокътнати до това село, преведе ви през пустошта, нагоре по планината, бранеше ви от здрачниците в нападение след нападение. А вие какво сторихте в отплата? В мига, щом кракът ви стъпи тук, захвърлихте я като чувал с картофи. Тичате наоколо и се забавлявате с…
— Достатъчно!
— … с местните момичета, без да давате и пет пари за Сиси.
— Тя може да се грижи за себе си! Няма нужда някой да й държи ръката…
— Не става дума за това! Въпросът е да сме заедно, да…
— Казах достатъчно! Не ми е нужна лекция от теб на тема лоялност! — Лицето му излъчва гняв. Но той не е насочен към мен. Стиска дланите си в юмруци. Самоомраза и вина карат раменете му да се напрегнат.
— Оставили сте я сама — казвам с по-мек тон. — Не биваше да правите така. По-малките момчета, добре, за тях разбирам, че са заслепени от всичко тук и главите им са объркани. Но ти. Трябваше да си по-съсредоточен. И не беше редно за нищо на света да оставяш Сиси да се грижи сама за себе си, Епап. Какво си въобразяваше, като се тътреше след всички тези момичета? Направи го, за да я накараш да ревнува, нали? — повишавам глас обвинително.
Той стиска устни. Отново започва да крачи по коридора, като прави малки и резки стъпки. Взира се безутешно в обувките си. Когато тръгва обратно, крачките му са бавни и провлечени. Обляга се на стената и рита заднишком, като забива пета в нея.
— Не го направих, за да я накарам да ревнува — заговаря тихо. — Прекарването на време с местните момичета, общуването с тях, нямаше за цел да предизвика ревност. Не бих сторил нещо толкова… детинско.
— Защо го направи тогава?
Очите му се навлажняват и той свежда поглед.
— Да докажа пред себе си, че мога да живея добре и без нея. Че тя не ми е нужна. Че в компанията на други момичета бих забравил за нея. — Той подсмърча. — И в началото си мислех, че е точно така. Цялото това женско внимание беше опияняващо. Но грешах. — Той вперва поглед в ръцете си и ядосано изпуска въздух през носа. — И ти си напълно прав. Не биваше да я пренебрегвам. Много се изложих.
Вдига поглед към мен, а в очите му се четат уравновесеност, твърдост и решителност.
— Струвам повече, отколкото показах. Ще го докажа.
Кимам бързо, като през цялото време не прекъсваме контакта си с очи. Отне над седмица, но с Епап най-сетне имаме първото си истинско взаимодействие.
— Нещо тук те тревожи — заговаря. По лицето му личи, че кори сам себе си. — Какво съм пропуснал?
— Има неща, които научих току-що. И които определено трябва да узнаете. — Соча с брадичка към стаята. — Но нека влезем вътре. Искам и момчетата да чуят.
Движение. През прозореца зърваме към нас да приближава редица от неясни силуети.
— Почакай — казвам. — Някой идва.
Три местни момичета са. Носят медицински мазила и превръзки. Коленичили пред все още намиращата се в безсъзнание Сиси, те се трудят с отработени движения. Първо върху изгорената плът е положен някакъв крем с остра миризма. После го почистват и на мястото му бива положен друг жълтеникав и не така гъст мехлем. Поставят превръзки около мястото на раната, но не и върху самата нея.