— В името на някого от нас. В твоето име — допълва Бен и ме гледа настоятелно.
Джийн.
— Ами ако Ориджин е в твоите гени? — пита Бен. — Всички тези неща за ДНК, които ни разправяше Учения…
Всички са се втренчили в мен, като че изведнъж са ми пораснали пет глави.
— Не — отричам и клатя глава. — Не е така просто. — Намръщвам се, долавям отражението си в тъмното стъкло. — Дали?
— Джийн — произнася Епап и бавно се изправя на крака. — Баща ти някога споменавал ли ти е нещо?
— За какво? — питам.
— Някога казвал ли ти е защо са те кръстили Джийн? — пита Епап. Ако ме занася или си прави шеги, определено не личи по тона му или сериозния взор.
— Почакайте — казвам. — Мислите, че аз съм Ориджин, защото… той е в гените ми? Според вас лекът за здрачниците се намира в генетичния ми код?
Широко отворените им очи и зяпналите усти предоставят достатъчен отговор.
— Хайде и вие! — изсумтявам. — Не ставайте смешни. Името е просто име. Комбинация от звуци. Към него няма прикрепено значение. — Поглеждам към Епап. — Нима ще ми кажеш, че Епап притежава някаква специална значимост? Или пък Бен? Или може би Джейкъб?
— Всъщност — отвръща Епап, а лицето му сияе заради осъзнатото — точно така е. Имената на всички ни значат нещо. Учения каза, че кръщаването зависи от някоя уникална наша черта. Бен беше кръстен на Биг Бен една митична часовникова кула заради пухкавите му ръце и крака, когато беше бебе. На Джейкъб даде името на библейски герой, защото леко накуцва. Колкото до Сиси, нея нарече „Сис“ та Бен да помни, че му е наполовина сестра. С течение на времето започнахме да й викаме Сиси, защото се произнася лесно. Мен нарече Епап…
— Добро, добре, схванах — прекъсвам го аз. — Дал ви е хубави имена. Радвам се за вас. Но ще ви кажа едно: никога не ми обясни моето име. Беше просто име. Без да върви заедно със специално значение.
Но те сякаш не ме чуват. Усмихват се, а очите им са широко разтворени и излъчват благоговение.
— През цялото това време — заговаря Джейкъб, а погледът му блести — точно под носовете ни. Ориджин. Лекът за здрачниците, спасението за човешкия вид.
Аз стоя пред тях и се чувствам неловко. Иска ми се да се отърва от цялото това внимание и непотвърдени заключения. Кожата на дивана проскърцва.
— Е, има някаква надежда за вас, тъпаци такива.
Сиси е тази, която го изрича. Обръщаме се към нея.
Очите й са отворени и е облегнала глава на страничната облегалка на дивана. Прави опит да се усмихне.
— Може би трябва да губя съзнание по-често — отбелязва. — Да излизам от картинката. Очевидно това ви подтиква да разсъждавате сами, момчета. И ви хрумват доста добри идеи.
— Аз бях, Сиси! — крещи Бен, усмихва се и се втурва към нея. — Първо на мен хрумна!
Тя го целува по бузата.
— Но разбира се, че си бил ти. Нали си ми брат.
Бен сочи гордо към мен.
— А той е Ориджин.
28
Сиси е на крака от едва няколко минути, когато повръща обилно в легена. Бърше устата си от стичащата се слюнка и ни обяснява, че се чувства по-добре сега, когато го е изхвърлила от организма си. Вонята е ужасна и аз изнасям импровизирания леген навън. Когато се връщам, те са започнали разгорещен спор.
— Трябва да се качим на влака — настоява Джейкъб, чиято длан е обгърнала лакътя на другата му ръка. — Наистина вярвам, че това е причината Учения да ни доведе до Мисията. Това място е като чакалня, от която ще се натоварим на влак към рая. Добре, малко странна чакалня е, не го отричам. Да, пълно е с ексцентрични правила и се ръководи с железен юмрук. Това го разбирам. Но въпреки всичко представлява чакалня. — Той въздъхва ядосано. — След една седмица ще се храним на изискани места или ще се разхождаме из града и ще се смеем на подозренията си. Време е да празнуваме, а не да подлагаме на съмнение Учения. Той ни доведе до тук, за да се качим на влака. Искам да кажа… Колко по-очевидно от това може да бъде?
— В такъв случай защо самият той не се е качил на влака? — оспорва думите му Епап.
— Чакал е да пристигнем ние заедно с Джийн — Ориджин. Вероятно е искал да се качи заедно с нас и лично да ни придружи до Цивилизацията. — Махва с ръка ядосано. — Ще се обърне в гроба, ако ние чуе сега.
— И ти току-що зададе следващия ми въпрос вместо мен. Защото той наистина е в гроба. Ако ни е чакал, защо се е самоубил? — пита Епап.