По прозореца се стичат капки от кондензирания й дъх. Ръцете й потрепват леко в моите.
— Сигурна ли си, че си добре, Сиси? — Протягам се да отместя кичурите, покриващи очите й. — Хей, може би просто трябва да си тръгнем. Да си съберем вещите и да напуснем. Да се скитаме из горите.
— Не — отвръща тя. Съвсем тихо. — Къде бихме отишли? Как ще оцелеем? Идва зима. А и, между другото, Джейкъб е прав. Може би влакът наистина пътува към Обетованата земя. Не е редно да отхвърляме тази вероятност така скоро — може да е най-добрият избор, с който разполагаме.
Потъваме в мълчание. По небето се разстилат облаци, а после се разделят, с което оставят лунната светлина да озари селото отново. Постепенно позата на Сиси става по-малко напрегната, а изражението на лицето й омеква. Обляга се на мен и раменете ни леко се докосват. Изведнъж чувствам допира на плътта й върху моята твърде ясно. През цялото това време съм държал ръката й; бавно отдръпвам длан. Нейната ръка се отпуска встрани от тялото й.
— Какво има? — пита тя.
Преглъщам.
— Нищо. — Отново устремяваме погледи навън. От другия край на коридора се носи тихо похъркване.
— Хайде — настоява тя. — Трябва да си починем. Ела в стаята, има предостатъчно място и е топло. Обхваща лакътя ми с длан. — Сънят ще проясни разсъдъка ни. На сутринта може би ще ни хрумне нещо.
Клатя глава.
Тя се взира настоятелно в мен.
— Все така вълк единак, Джийн.
— Не е това.
— Какво има тогава?
— Отговорите са някъде там навън. В селото. Не в главите ни. — Тикам ръце в джобовете на якето си. — Веднъж ми разказа как баща ми е играел с вас на криеница. И с мен го правеше. През цялото време. Скриваше някъде наградата, но оставяше наоколо знаци, които да ми помогнат да я открия.
Очите й проблясват заради спомените.
— Отговорът е точно пред теб. Под самия ти нос.
Кимам.
— Не мога да се отърся от усещането, че някъде из селото има знак, който той е оставил за мен. Точно пред мен. Под самия ми нос. И само трябва да го открия. — Обръщам се към нея. — Там навън лежи отговорът. И чака да бъде открит.
Тя хваща нежно ръката ми.
— Мисля, че знам къде трябва да търсим.
30
Движим се бързо по осветените от лунна светлина улици. Ярките лунни лъчи са трансформирали дълбоките локви по земята в искрящи басейни от живак. Сиси е възвърнала всичките си сили и върви безпроблемно редом с мен, краката й крачат по мократа пътека успоредно с моите. От двете страни на тясната улица са подредени къщи и не говорим, докато не се отклоняваме от главнята улица и не поемаме по една странична пътека.
— Насам — продумва Сиси, когато сме на средата на пътя между селото и обработваемата земя.
Придърпвам якето по-плътно около тялото си заради студа и я следвам към една самотна сграда на около сто метра от границата на гората, ъгловата и тромава е. И сива. Няма прозорци, а гладката бетонова повърхност е нарушена от една метална врата. Половината от сградата е обляна от лунна светлина. Другата половина е скрита в сенките на надвисналите дървета.
— Лабораторията на Учения — обяснява тя, докато се доближаваме към нея. — Претърсих я вече безброй пъти, докато ти беше болен. Беше ми ясно, че старейшините са прегледали всеки сантиметър в издирване на Ориджин, но исках да проверя лично върху какво е работил Учения.
Въздухът вътре е застоял и пропит с миризма на мухъл. Сиси щраква ключа и флуоресцентните лампи по тавана светват. Лабораторията се състои от около пет големи работни станции, всяка от които е оборудвана с епруветки, малки опитни горелки, колби и стъкленици. По всички плотове и дори по покрития с мръсотия под са разпръснати отворени тетрадки и бележници, изпълнени с ръкописен текст, чийто почерк няма как да сбъркам. Този на баща ми е.
— Явно е спял тук — отбелязва Сиси и сочи към един хамак в ъгъла. — Лабораторен плъх, който проучва, разследва и търси двайсет и четири часа в денонощието.
Взимам една тетрадка. Всяка страница от корица до корица е пълна с неразбираеми химически формули и уравнения. Ако имат някакъв смисъл, за мен той не е ясен. Не ми изглеждат като нищо повече от налудничави писания и драсканици, плод на халюцинациите на човек, тласнат към ръба.