Кругман притиска брадичка в гърдите си и се мръщи към Сиси.
— Какви те прихващат?
Говорът й е почти шепот.
— Мисля, че е повече от очевидно, така че нека го кажа направо. Имаме въпроси във връзка с Цивилизацията. Не сме сигурни, че е мястото, което ни описа.
— Това ми стана ясно — отвръща Кругман. Издишва бавно и до носа ми достига зловонният му дъх. — Ще се опитам да не се обиждам от явната ви липса на доверие към мен. Ще се постарая да не се чувствам… предаден — думата прекалено силна ли е? Не, не мисля така — заради неоснователната ви убеденост, че по някакъв начин съм ви излъгал за Цивилизацията.
Той се изплюва на земята, огромната като птиче изпражнение храчка е жълтеникава на цвят, полутечна и осеяна с миниатюрни мехурчета.
— След всичко, което сторих за вас, след всичко, което ви осигурих, получавам това в замяна? Не само неблагодарни, но и подозрителни? Хайде сега, какво съм сторил, че да заслужа такова недоверие?
— Помъчи се да отгатнеш — отговаря Сиси, а думите й разцепват напрегнатата атмосфера.
Кругман се усмихва и бавно се навежда да огледа предмишницата й. Леко цъка с език.
— Струва ми се, че започва да се инфектира — заявява с леко подсмихване.
Тя дърпа ръката си извън полезрението му.
— Отнесох се към вас като към гости в дома ми — заявява той, — но все пак това е моят дом. Съществуват правила и норми, на които всички, дори почетните гости, трябва да се подчиняват. Съжалявам, че ти реши да не спазваш тези правила. Но изборът беше твой.
Той отправя към момичетата поглед, изпълнен с обич. Когато очите му попадат върху тях, те мигом свеждат глави и с позите си се затварят навътре като срамежливи мимози, които са били докоснати.
— Тези местни закони и предписания, за които вие имате толкова ниско мнение? Те не представляват нищо повече от одеялото, което пази топлината и уюта в тази общност.
— Съжалявам, но не чувствам кой знае каква топлина и уют тук — отвръща дръзко Сиси.
— Виж ти, не преливаш ли днес от интересни коментари? — Той щрака с пръсти и едно момиче приближава с чаши уиски върху поднос. Изгълтва съдържащото се в едната, обърсва уста с опакото на ръката си, но го прави небрежно и размазва от течността по бузата си. — Нека ви предложа нещо. Преживели сте много, нали така? Изглеждате уморени. Защо не се отпуснете за няколко часа? Превърнете Мисията в своя Шангрила. До утре, когато всички до един ще отпътувате с този влак към Цивилизацията. Междувременно просто се отпуснете, престанете да задавате досадни въпроси и просто се насладете на оставащото ви време в това изпълнено с щастие място.
— Казваш, че Цивилизацията е истински рай, нали така? — питам аз и пристъпвам пред Сиси. Поведението на Кругман отново ме кара да се настроя подозрително. Оптимизмът ми се изпарява с всяка секунда.
— Нещо много близо — отвръща.
Мълча за кратко.
— Тогава съм объркан във връзка с нещо. Може би ще успееш да ми помогнеш.
— По какъв начин?
— Ако Цивилизацията е такова прекрасно място…
— Да?
— Тогава се чудя защо Учения е предпочел да не замине за там. Защо е направил избор да не се качи на влака?
Насмешката угасва върху лицето на Кругман. Другите старейшини зад Кругман ме стрелват с погледи, а ирисите им придобиват вида на леденостудена стомана.
Кругман ме наблюдава продължително време.
— Това вече го обсъдихме. Той беше неуравновесен човек. — Думите му прозвучават не като твърдение, а по-скоро като заплаха, като че ме предизвиква да не се съглася. — Грешката ни се състои в това, че не настояхме да се върне обратно в Цивилизацията. Той се нуждаеше от професионална грижа. Налагаше се да бъде приет в лечебно заведение.
— Наистина ли?
— А и, между другото, кой може да го вини за желанието му да остане в Мисията? Признавам, че не е същото като в Цивилизацията, но не е и сметище, нали? Следва я близо, ако мога да си позволя да го кажа сам. Като гърненце злато на края на дъгата, лъч ласкава слънчева светлина. Място, където песните, усмивките и веселият нрав са обичай.
— Е, това извиква нов въпрос — казвам аз.
— Давай.
— Ако това селище е такъв лъч слънчева светлина…
— Да?
— Тогава защо Учения се е самоубил именно тук?
Тишина.
— Внимателно, момче — намесва се един от старейшините.