— Джийн! — достига до мен викът на Сиси през замъгленото ми съзнание.
Чувам изплющяването на нечия кожа и се мъча да проясня съзнанието си. В този момент зървам как някой държи Сиси за шията, като че е кученце. Влачат я настрана, по посока на вагоните. Нечии дебели космати ръце я стискаш за шията, като че се опитват да я задушат.
— Отведете я! — крещи Кругман към другите старейшини. — Заключете я във влака.
— Махнете си ръцете от нея! — виквам, някак се изправям на крака и се устремявам напред. Вкопчвам се в мъжа, който задържа Сиси, а той е мек като медуза заради тлъстината. Повалям го с един удар в лицето. Усещам изхрущяването на кост и виждам как тлъстината по лицето му се нагъва. Той пада на коляно и изпуска Сиси. Обърсва лице и по ръката му се размазва кръв от раната там.
— Свършени сте — заявява и аз чувствам как ме полазват студени тръпки.
Ритам го в лицето и той пада на земята, като забива нос в нея.
Пред мен изниква тълпа. Върху средната част от тялото ми валят юмруци и ритници. Отблъсквам удари, колкото успявам, но са прекалено много на брой. Завъртат ме и чувствам как оставам без дъх. Зрението ми се замъглява. Покрай мен се промъкват ръце и тялото ми е уловено в хватките им, като шиповете на абордажна кука са.
Зад гърба ми долита иззвънтяването на остриета, зървам проблясването им.
Сиси.
В ръцете си държи два кинжала. Един от колана й. Вторият е от едно тайно отделение в обувката й. Завърта ги, но не го прави заради шоуто. Това става ясно от изражението на лицето й. Ще даде да разбере на всеки, който й се изпречи. Ще инжектира у всеки разкаяние за цял живот, ако е достатъчно глупав да се изпречи на пътя й.
Кругман я подценява. Внезапно се хвърля към нея.
Тя отскача с дясна ръка над главата си. Сваля я надолу, докато Кругман се носи към нея; и точно когато очаквам противния звук от потъването на острието в тлъстата му плът, чувам оглушаващ трясък.
Сиси е фраснала Кругман по главата с дръжката на кинжала. Замахнала е надолу с ефеса, а не с острието.
Кругман се олюлява, после завърта очи и от тях остава да се вижда само бялото. Спуска клепачи и се сгромолясва на перона. Тялото му се тресе. Той пъшка.
След изваждането на лидера им от строя старейшините бързо се укротяват.
Двамата със Сиси се насочваме към стълбите. Момичетата ни гледат ужасено, но в очите на няколко от тях долавям следа от благоговение.
— Заслужи си го — казва им Сиси.
Един от старейшините заговаря. Мрачното му лице е осеяно с белези като черупката на фъстък.
— Грешиш. Смъртоносно грешиш. Ще видиш. Смъртоносно.
Старейшините започват да се смеят. В началото само хихикат, а после избухват весело. Звукът от рева им кара гърбът ми да настръхне.
— Продължавай да вървиш — шепна към Сиси. — Просто продължавай.
Обратно на селския площад сме, улиците са пусти, наоколо не се вижда жива душа. Всички прозорци и врати са плътно затворени. Отекването от смеха на мъжете на перона ни следва по целия път до моята къща.
32
Чакаме изгрева. Скупчили сме се около пълните ни раници и сме готови да се измъкнем при появата на първите слънчеви лъчи. Със Сиси и Епап сме съставили план: ще следваме релсите. Пеша. Пътуване, което може да отнеме няколко седмици, ако не и месеци, но поне ще сме на свобода, а не заключени във вагон. Можем да събираме храна и да ловуваме. И веднъж щом се доберем близо до дестинацията си, би трябвало да сме способни да огледаме ситуацията от разстояние и да решим дали да продължим или не. Възможността сами да определим съдбата си е онова, което ни привлича към този план.
Сиси настоява да тръгнем незабавно, но аз я разубеждавам. Тъмнината в гората ще е така наситена, че ще озовем в ситуацията да разчитаме единствено на милостта на скритите опасности. А и бездруго няма да сме способни да минем по моста, докато той не се спусне утре. Засега е по-добре да седим на топло и да съхраняваме енергията си. Да поспим, ако е възможно.
Събрани пред камината, наблюдаваме пламъците. Бен се оплаква, че е жаден. Сиси и Епап вземат една кана и се промъкват до реката. Донасят достатъчно вода за всички. Казват, че наоколо няма жива душа и всичко е притихнало. Таящата опасности нощ напредва все повече. В селото не блести нито една светлина. Не се вижда дори точица от зелена светлина или мъждукащото пламъче на свещ. Нощният въздух тежи от надвиснала заплаха.