6. Старата кариера
Розовият електромобил се мярна през дълбоката цепнатина в скалата. Нортън изтича нагоре по склона и скочи зад волана. Хвана Голиат за нашийника, запрати го на пода, издърпа рязко спирачката, засили колата и я насочи към купчината руда. Миг на конвулсивно излитане, наклоняване във въздуха, силен удар и грохот в момента на приземяването — той едва почувствува всичко това. Електромобилът навлезе в прозрачната синева на клисурата. Следваше остър завой наляво преди пропастта — спирачка, отчаяно скърцане на колелата. Колата така се удари в ъгъла на бетонираната платформа, че страничната й стена се проби с трясък. Всичко това мина машинално покрай съзнанието му — само да издържат колелата и моторът.
Пътят беше отвратителен, но все пак беше път. Пестеливо, хладнокръвно той водеше с него двубой за скоростта. Струваше му се, че не вижда нищо друго освен стремителното проблясване на светлинните миражи от фаровете на отминалия напред електромобил, макар че виждаше и чувствуваше много неща: всяка яма, летящите под колелата стръмнини и завои, грамадните скали, дълбокия и страшно близък вече разрез на клисурата — входа в каньона. Разстоянието между електромобилите намаляваше по-бавно, отколкото той очакваше, и това започваше да му изглежда подозрително. Нортън разбираше, че момчето не бе успяло да изключи блока „за безопасно каране“ (без помощта на автомата осемгодишният смелчак отдавна да бе полетял на дъното на клисурата), но, от друга страна, блокът не би му позволил да развие такава скорост при такива пътни условия — биха задействували спирачките. Пък и самото момче би ги натиснало, не беше глупаво: нали виждаше, че пътят се спуска надолу и че електромобилът е „навъртял“ вече опасна скорост. Изглежда, просто нямаше какво да се натиска… Нортън си представи трескаво вкопчилото се в кормилото изплашено до смърт дете…
Скалите внезапно се отдръпнаха и каньонът се показа. Пътят зави право надолу и Нортън впи поглед в розовия електромобил, който летеше стремително към подножието на склона. Ник караше прав. Видя как се тресат от бързото движение раменете му, тъмнокосата глава и слабичките лакти; въздушните завихряния дърпаха краищата на синята му ризка. Стиснал зъби, Нортън препускаше надолу в пълно отчаяние. Той беше безсилен да предприеме каквото и да било: розовият електромобил с преднина стотина метра вече излизаше на Устната — плосък нос, издаден в пространството на каньона като обърната навън устна на някой великан, потопил каменната си брада в езерото. Подозрението за спирачките излезе истина. Колата се носеше по Устната, криволичейки по правия път: момчето знаеше, че трябва да спре (това място служеше за паркинг на колите и по-нататък се ходеше пеша), но караше напред — не можеше да реши какво да прави със засилената кола. Наистина — какво? Поне да беше се сетило да изключи мотора!… Нортън караше с пределна скорост, печелеше метри, буквално физически изпитваше страха и безпомощността на детето. Отдясно имаше равна площадка и пропаст към водата. Отляво — също площадка, но обкръжена от скали и като допълнение — ями, камари от големи камъни и дори захвърлена от някого къщичка-ремарке със счупен прозорец. А отпред, там, където свършваше Устната, огромно фосфоресциращо табло предупреждаваше: „Няма път. Много опасно!“ и червено-белите тръби на една бариера препречваха пътя към Старата кариера. Дявол да го вземе, по-рано тук нямаше никаква бариера!…
— Скачай във водата, момченце, във водата!!! — закрещя Нортън, като осъзна най-после, че това е единственият, макар и съвсем малък шанс. — Надясно кормилото!
Момчето се оглеждаше панически настрани и се носеше към бариерата, сякаш имаше намерение да я вземе на таран. Нортън натисна звуковия сигнал, но чу отвратително хриптене. Удари го с юмрук — напразно, сигналът не работеше. Но каква полза от него — бариерата беше вече на няколко метра! Остро чувство за вина го преряза като с бръснач; Нортън се сви, вцепенен зад кормилото, и беше готов да замижи — не можеше да гледа всичко това!…
Неочаквано розовият електромобил залитна наляво — Нортън разтвори широко очи: Ник беше увиснал опасно на кормилото. С някакъв немислим вираж електромобилът заобиколи раираните тръби (от силата на инерцията Ник се строполи на пода), наклони се почти на една страна, плъзна се по стената на пешеходния проход и като завърши зигзага с остър завой, с грохот излетя на пътя. Гмурна се по наклона и изчезна. „Ето това е логика!“… — успя да помисли; като се опомни, Нортън, намали скоростта и в последния момент повтори маневрата на автомата. Последва луд, рязък тласък и пращене на разкъсваната броня.