— Да. В качеството на зрител.
С шапка на главата, той продължаваше да измъква една по една „фафличките“, слушаше бърборенето й и кимаше или вдигаше рамене съобразно с обстоятелствата. Едновременно с това разглеждаше внимателно сестра си, издебвайки момента, когато тя не гледаше към него.
— При теб наистина ли всичко е наред, мам? — попита той, като се стараеше да придаде на гласа си оттенък на безгрижие.
— Разбира се! — Тя продължаваше да манипулира с копчетата на агрегата. — Защо питаш?
— Отдавна не съм те виждал. Интересувам се, естествено… И ако някога ти потрябва моята помощ, ще я получиш незабавно.
Силвия направи движение с глава, сякаш искаше да го погледне, но това движение остана незавършено.
— Ти винаги си бил добър и внимателен към мен, бейби, и аз съм ти благодарна. Но… откъде го измисли, че ми е нужна твоята помощ?
— Нали ти казах: ако… Животът е сложно нещо, мам. Работата в Управлението ме убеди окончателно, че съвременното битие е пълно с изненади. При това не всички от тях са приятни или поне достатъчно безобидни. — Той лизна крема.
— Знаеш ли… — сега тя вече го погледна, — това нещо не ми харесва.
— И на мен също. Но, изглежда, то не зависи от нашите емоции.
— Аз за друго… Работата ти те прави излишно мнителен.
— Нищо подобно. Моята работа ме прави рационален. Дейв вкъщи ли е?
— Не, но ще бъде тук след час и ще закусим заедно. Буквално минута преди ти да се появиш, говорих с него по видеотектора. Дейв ми каза, че колата му се е развалила някъде в района на наблюдателната площадка при каньона.
— Така ли? За какво е ходил там? Да не би да не е виждал каньона?
— Съседското момченце, кой знае защо, запрашило за там и Дейв трябвало да го догони.
— Настигнал ли го е?
— А как иначе? Е, не ми са известни подробностите. Нали знаеш, че Дейв ги премълчава…
— Зная — Франк си взе още една „фафличка“. — Добре, няма да ти преча. Кога ще свършиш работата си?
— Мисля, че половин час ще ми бъде достатъчен. Иди виж дали е хубава водата в басейна. Само не се претопляй много на слънцето.
— Ще се постарая…
Франк влезе в кабинета на Нортън. Остави вратата отворена, както си беше. Седна в креслото, облегна се на масата и се ослуша. Къщата сякаш беше мъртва. В пространството отдясно мазно лъщеше голямо блато със зелена вода. Франк спря погледа си замислено върху него. В далечината се виждаха хилави храсталаци. На преден план (едва ли не до самата маса) крачеха по плиткото някакви едри дългоноги птици; едната от тях, разперила крило, се чешеше усърдно. „Втори канал на девета стереопрограма — помисли си той. — Безкрайни видеоландшафти с домашни животни за закоравели меланхолици…“
Франк отвори чекмеджето, порови се в него и бързо намери фалшивата преградка. Така, интуицията му не го излъга.
Отмести преградката и видя сейфа. Докосна с пръст пластинката на затварящото устройство — пластинката светна, но ключалката не се поддаде. Ясно беше, че е от типа „Дактилоцензор“ — много модна ключалка, бързодействуваща и удобна. Едно само не е ясно: защо собствениците на малки скривалища считат, че тези ключалки са абсолютно надеждни. Впрочем дневниците могат да се крият от любопитните очи на домашните и зад такива ключалки. Да видим какво е доверил на „Дактилоцензора“ Нортън… Франк извади от джоба си гумени ръкавици, сложи ги акуратно на ръцете си, доближи ги до устните си, подиша на пръстите си. Тези ръкавици с „пръстчетата“ на Нортън му ги бяха направили за три минути и половина в лабораторията по дактилоскопия в почивката между двете вчерашни заседания на следствената група. Тайно от шефа. Достатъчно бе да мушне жетона под носа на момчетата и те го снабдиха не само с ръкавиците, но и със снимачна камера „Видео монитор“ — най-нов образец. Камерата беше скрита вътре в джобното му фенерче… Ако шефът разбереше, щеше да позеленее от гняв. Шефът мисли, че такъв субект като Нортън може сам да се „разкрие“, като го притискаш методично до стената с душеспасителни разговори…
Сейфът се намираше в лявата страна на писалището, Франк пъхна вътре лявата си ръка и отвори ключалката още с първото докосване. Извади от скривалището тетрадката с черната корица. Там нямаше нищо друго. Разтвори тетрадката и позна характерния разлят почерк на Дейв. Избра наслуки няколко пасажа, прочете ги и тихичко подсвирна. Двете вчерашни изморителни заседания на следствената комисия не струваха нищо пред една страница от тази тетрадка. Извади от задния джоб на джинсите си плоската кутия на „Видео монитора“, натисна напречния разрез на корпуса и отвори окото на обектива, изтегли от камерата три тънки телескопични крачета и постави трикракия „паяк“ с обективите му надолу в центъра на масата над тетрадката. Ослуша се. В къщата беше все така тихо. Франк натисна копчето на „фенера“ и ослепително бялата светлина на запалената леща заля първата страница. Контактът на снимачния апарат бе свързан с това копче…