Без да сваля ръкавиците, той прелисти под обектива изписаните страници, изключи камерата, придаде й бързо порядъчния „фенерен“ вид и я мушна в джоба си. После прехвърли с поглед няколко страници зашеметяващ текст. Не всичко разбираше, но дори само това, което успя да осъзнае, бе предостатъчно. Последната страница му подействува като удар в тила. С отмалели ръце сложи тетрадката на мястото й. Бедната Силвия!… Обаче тя се държи великолепно… Дали не знае?… Глупости! Как е възможно да живее с чудовище и да не знае нищо за него! Знае, всичко знае! А дори и да не знае, за много неща се досеща. И търпи. Обича го и просто си затваря очите за всичко. Ох, дявол да го вземе! Но какво все пак да прави? Да се опита да я накара да замине оттук? Поне за известно време?… Но за колко време всъщност?… Това е краят… Тук сега ще започне такава неразбория!…
Франк заключи сейфа, свали ръкавиците и погледна часовника си. Беше седем и половина. След около трийсет минути Нортън щеше да бъде тук. Трябва да се отърве от „Видеомонитора“. Този дявол с човешки образ е способен да почувствува дори и най-миниатюрния акумулатор. Не е изключено да е способен и да отгатва мислите. Не, едва ли. Това би било твърде много… Но предпазливостта не е излишна. Кой го знае на какво още е способен!…
Франк излезе през гаража, за да не срещне Силвия, качи се на мопеда си и веднага щом мина през вратата на градината, зави по посока на градската станция за техническо обслужване на електромобили. За половин час щеше да успее да отиде до там и да се върне. Шосето беше влажно след сутрешното поливане; току-що окъпаните люлякови храсти, които образуваха жива ограда от двете страни на пътя, блестяха. Франк насочи машинално мопеда към „малкия фитил“ край банкета на пътя и превключи захранването на мотора от акумулаторите към „безплатната“ енергия на кабела. До голямото табло с туристическата реклама за прелестите на Бизоновите езера го настигна открит, странно изрисуван електромобил, пълен с момчетии и момичета. Младежите се смееха невъзпитано и сочеха с пръст ковбоя на двете колела. През цялото време, докато колата не се скри от погледа му, Франк ги виждаше как падат един върху друг от смях. Той спря мопеда, разкрачи крака и захлупи лицето си в скръстените на кормилото ръце. Камерата на „Видеомонитора“ издуваше чувствително задния му джоб. Беше тежка като камък. По пътя за насам не я чувствуваше, но сега тя изведнъж стана тежка и неудобна. И мислите му станаха тежки и неудобни. Той не беше предполагал точно това. Когато прелистваше пред обективите на „Видеомонитора“ записките на Нортън, нито за секунда не бе се колебал, а сега го гнетеше мъчително-двойствено усещане. Не беше нужно да притежава особено развита проницателност, за да си представи напълно ценността на получената… не — похитената информация. Но в същото време съвършено ясно разбираше, че не беше я похитил за добро. Тази джобна мина бе способна да разбие на пух и прах семейния живот на двамата Нортънови, бе способна да преобърне надолу с главата, да счупи, обезобрази много от онова, което беше скъпо и нормално за хората. Да превърне например Копсфорт в зона на СК, а сестра му — във враг. Коя по ред зона щеше да бъде? Шеста ли? М-да… На Памир — седма. Осма в Адриатика, девета в Калифорния. Мда… И едно денонощие не бе минало, откакто бе измъчвал невинния Вебер с екстраполацията на мрачните си предположения…
Неочаквано за самия себе си той извади от джоба си лъскавия паралелепипед на „Видеомонитора“ и го запрати в храстите. Дори не погледна накъде полетя този страшно неприятен предмет, само чу как прошумоляха листата. Не му стана по-леко. Не знаеше какво му е. Беше хладнокръвно спокоен, но чувствуваше, че някъде близо до границата на спокойствието се надига вълна от луд гняв. Сляп, безадресен. Зави с мопеда по безлюдния път и тръгна в обратна посока. Вършеше всичко почти машинално. Главата и джобът му сега бяха празни, не искаше да мисли за нищо. Щом като няма сили да изпълни свещения си дълг, размишленията по този повод нямат никакъв смисъл. В края на краищата в служебното му поръчение не беше предвидена работа с „Видеомонитора“. Напротив, тя строго се забраняваше. Бяха го задължили да открие причастността на Нортън към „черните следи“ и да се опита да склони този дявол, ако не на принудителна изповед, поне на доброволно покаяние. И нищо повече. Нищо повече.