— Тогава не ми остава нищо друго, освен да предявя на обществото своите претенции — с пълно право! — подхвана Нортън. — Та нали то ме изпрати извън пределите на родната планета? Нали заради неговото благополучие трябваше да се трудя в Космоса, рискувайки главата си. И вашето Управление на всичкото отгоре не можа да ми осигури космическа безопасност. Та кой ще бъде в края на краищата виновният, ако се открие моята биологическа неадекватност?
— Никой, естествено. Обаче всички ние ще сме виновни, ако не успеем да предпазим хората от заплашващите ги изменения на природната човешка същност.
— Предпазвайте ги. Нима съм против. Но лично мен няма да ви позволя да ме считате за нечовек. Независимо от това дали ви харесва или не моята позиция. За човечеството и за планетата като цяло аз съм абсолютно безопасен. Ако не бях убеден в това, никога нямаше да се върна на Земята. Същото може да се каже за всеки от нашата четворка. И в този смисъл съм готов да гарантирам с главата си за всеки един от нас… Впрочем стига. Аз честно те предупреждавах: дискусията ни ще отведе в задънена улица. Не, не, стига! Освен това ти ме интервюираш, на което нямаш всъщност никакво право.
— Тоест как така? — Франк се обърка малко.
— Ами ето така. Първо трябва да ми дадеш доказателства за моята биологическа неадекватност, а после да започваш какъвто и да било разговор.
— Ние имаме доказателства.
— Пръчката, която сте успели да отнемете от момчето ли?
— Та дори и тя. Била е в ръцете ти известно време и е получила съвършено необясними свойства.
— Опасни ли са те за човечеството?
— Нямаме право да изключваме подобна вероятност…
Нортън премести демонстративно погледа си върху телевизионния стереоландшафт. Почти до самата маса се суетяха предните редици на цяла колония пингвини. „Първият рунд завърши с победата на Нортън“ — помисли си Франк.
— Виждам — каза той, — че не си равнодушен към зрелищата на екрана, но не виждам как си могъл да съчетаеш това със страшния изблик на екраноненавистта си в Космоса…
— За какво става въпрос? — попита Нортън, без да обръща главата си.
— Искаш да кажеш, че нямаш представа за какво говоря ли?… Добре, а за „черните следи“ също ли нямаш представа?
— „Черни следи“ ли? — Нортън погледна изпод вежди Франк. — Какво е пък това чудо?
— Такова чудо, което… Е, да, ти можеш да се изплъзнеш от всякакви улики, в това число и от пеещата пръчка. Но има поне едно доказателство за биологическата ти неадекватност, от което, сам знаеш, не можеш да избягаш. Имам предвид „черната следа“.
Нортън обърна лице към събеседника си и го попита сурово:
— Къде си виждал „черни следи“?
— Аз не съм ги виждал.
— Тогава за какво става дума?
— Все за същото.
— Темата на разговора ни е изчерпана — Нортън стана.
Франк продължаваше да седи и кимна към покрития със сняг бряг и пингвинската компания.
— Случвало ли ти се е да сменяш екрана?
— Не — изсъска Нортън. — Не ми се е налагало.
— А ако пипнеш с ръка този бряг, ще ти се наложи ли?
В очите на Нортън, някъде в самите ириси замря студено пламъче.
— Ще ти направя това удоволствие — каза той тихо, — ще пипна този бряг с ръце, но после…
Нортън стана от масата и потъна до гърди в тълпата пингвини. Приближи се плътно до телевизионната стена. Хавлията се плъзна от едното му рамо, остана да виси на другото и през призрачно-трепкащия слой на синкаво-розовото сияние, възникнало от нарушения стереоефект, Франк можа да разгледа лявата половина на мускулестото му загоряло тяло и шарените бански гащета. Чу се как Нортън потупа демонстративно по стената с длан. „Колко често излишната самоувереност подвежда хората…“ — помисли си Франк.
Оставяйки след себе си стопяващ се шлейф от розово-сини ореоли, Нортън изплува от зоната на стереоефекта. Наметна на раменете си свляклата се хавлия и попита рязко:
— Е?
Франк гледаше мълчаливо заснежения бряг и белите куполи на антарктическите планини.
— Питам те какво ще кажеш?
— Нищо — отвърна вяло Франк. — Изглежда, има грешка…
— Щом вие идвате при мен с грешки, аз нямам много високо мнение за работата на вашата организация…
— Аз също, разбира се, по друг повод…
— Желая ти приятно прекарване на времето тук — Нортън се върна на масата. — Казват, че Голямото родео тази година ще бъде рядко помпозно, гледай да не пропуснеш нещо интересно.
— Ще се постарая… Ако обичаш, поискай станцията за техническо обслужване. Дали са заредили вече електромобила ми?
— Попитай сам — Нортън превключи клавишите.