Бе спечелил десетина секунди и трябваше да се възползува от това. Свали бързо куртката си, замахна и я хвърли зад ъгъла, нагоре към светлината на прожектора. Блесна мълния. Франк пресече със скок осветения участък, изви се като смок и се просна в сянката на някакво прикритие. До него догаряха парцалите на разстреляната му куртка и от тях се носеше задушлив пушек.
Прикритието изглеждаше сигурно: един вертикален сноп дебели тръби, закрепени към опорен стълб. Високо над главата му снопът се разклоняваше на отделни тръбопроводи, които се пръскаха в различни посоки като ветрило и пресичаха решетестите ферми. Пътят нагоре беше примамлив, но Франк разбираше, че на стрелеца (дори той да е само един) нищо няма да му струва да го „свали“ през това металическо решето още с първия изстрел.
Франк се вслуша в шума на водата. Май щеше да се наложи пак да се изкъпе — друг изход нямаше. Изкатери се бързо по рамката на опорния стълб на достатъчна според замисъла му височина и стреля почти наслуки с бластера по посока на прожектора. Докато се спускаше все така бързо, видя припламването на отсрещния изстрел. Нещо с трясък се спука над главата му; от продупчената тръба заби с тътен струя нажежена пара, всичко наоколо потъна в мътна пелена. Франк се учуди на благоприятния резултат от безобидния на пръв поглед дуел и без да губи много време, се гмурна във водата.
За малко не се задави, изплува на повърхността и зашеметен започна да гълта наситения с пара въздух. Водата в басейна беше непоносимо гореща!
В нажежения сумрак нищо не се виждаше. Франк напипа с ръка стената на басейна и заплува покрай нея, като си правеше сметка да заобиколи стрелеца откъм левия фланг.
Скоро бе принуден да си признае, че сметките му излязоха криви. Стената беше висока и гладка — без нито една издатина. Тя служеше само като добро прикритие, но беше невъзможно да се хване за горния й край.
От дрезгавата дълбочина на басейна над тъмната вода се издигаше някакъв стълб. А може би това беше колона или просто голяма тръба. Франк се гмурна безшумно под водата (добре, че тук тя бе значително по-хладка) и все така безшумно изплува близо до колоната. От върха й в басейна се спускаха ръждиви вериги. Франк опипа основата й и намери удобна издатина. Сега можеше да стои над водата и да изучава от прикритието си позицията на стрелеца.
Пространството покрай басейна се виждаше като на длан. Горе, откъдето идваше светлината на прожектора, сега стърчаха изкривените от взрива скелети на разрушените ферми, пречупен на две опорен стълб, един смачкан варел. Над взривения участък се сребрееше паяжината на провисналите въжета. Пробитата от изстрела тръба продължаваше да клокочи като гейзер, лъчът на прожектора шареше в облака пара. Край прожектора пъплеше някаква продълговата сянка, осветена от две бледо фосфоресциращи кълба. Франк се взираше до болка в очите. Беше му ясно само едно: това в никакъв случай не беше съгледвач…
Той се ориентира постепенно в главните външни белези на противника си. По форма това беше гъба с конично удебелено в основата си пънче. Накривената широкопола шапка на „гъбата“ периодично изменяше наклона си — по всяка вероятност тя се въртеше. Фосфоресциращите синкавосиви кълба се търкаляха свободно по периферията на шапката, приближаваха се едно до друго, допираха се и се раздалечаваха…
Колоната, студена и грапава от ръждата, беше удобна опора за рамото му. Франк хвана с две ръце бластера. Замря, наблюдавайки над мерника играта на сновящите кълба. Ръцете му стискаха здраво бластера, но чувството за нелепостта на ситуацията много му пречеше.
Натисна спусъка. Едното от кълбата се разсипа на яркозелени искри, „гъбата“ се олюля. Оцелялото кълбо забяга по „шапката“ с удвоена скорост. Окото на прожектора търсеше неспокойно снайпериста — лъчът шареше из басейна като стъклена сонда. Затаил дъх, Франк стреля отново и отстъпи зад колоната. Последва фойерверк от яркозелени искри, метален звън и грохот…
Грохотът стихна. Настъпи минута напрегнато очакване. Чуваше се как капките падат във водата. Лъчът на прожектора се издигна нагоре и строго вертикален сега и неподвижен, като мраморен обелиск, светеше безсмислено в зенита. Франк си свали обувките, изсипа водата от тях, обу се и скочи на близката верига. Изкачването по звената й беше удобно.
На върха на колоната той забеляза масивна конзола, към която беше прикрепен барабан с големи ръждиви зъбци. Тежките вериги се изкачваха към барабана, обикаляха го по жлебовете на зъбчатите блокове и провесени над водата, изчезваха в противоположна от брега посока. Там полумракът се сгъстяваше до пълна непроницаемост и беше невъзможно да се разбере накъде води „пътят на трите вериги“. На Франк това не му харесваше. Но той бе разбрал вече: ожесточеният двубой с гъбовидната кълбоока твар бе верен признак, че няма да бъде допуснат на брега.