— Май че ми съчувствуваш, Мартин? — Франк повдигна един след друг краката си, да изтърси водата от обувките си.
— Не, поздравявам те. Как се сети, че най-напред трябва да унищожиш кълбата?
— Това е толкова старо, колкото… Е, сетих се и толкоз. — Франк седна и протегна ръка към кутията. Бирата беше великолепна, с вкус на печени орехи, но доста студена.
— Ако не беше улучил или беше стрелял в корпуса на кибера, щяхме да ти дадем хубав урок — съобщи му поверително Вебер.
— Не се съмнявам. Защо да си хабим силите с дреболии като пожари, елва, средновековни вериги на барабани с клинове…
Замълчаха. Франк разклащаше машинално бирата и пиеше на малки глътки. Вебер гледаше ръцете му: беше му се сторило, че треперят.
— Последен ли бях? — полюбопитствува Франк.
— Предпоследен. След теб е Егул. Добре се придвижва — сега е в пръстеновидната галерия, сражава се с пяната. Мур Баркман не можа да мине през елвата, трима се провалиха при престрелката, Хак се измъкна, но си загуби бластера във водата. Благополучно минахте засега само ти и Дъглас. Хареса ли ти водовъртежът?
— Водовъртежът ли? Беше твърде тъмно… Но съм ти благодарен.
По лицето на Вебер премина гримаса на недоволство.
— Поне за това — продължи Франк, — че не си се сетил да пуснеш в басейна живи алигатори. Между другото, загубих си ножа… По-точно, не между другото, а съвсем не навреме.
— Ножът ти е минал през водоотливната тръба. Стига да се цамбурнеш сега във водата и този „средновековен“ инструмент отново ще бъде в ръцете ти.
Франк се надвеси през парапета и погледна надолу. Ножът му плаваше съвсем близо до стената на басейна.
Вебер започна да се съблича. Забеляза, че Франк го гледа внимателно, и каза:
— Искам да се освежа, докато ти се къпеш в банята.
Вебер се качи на парапета, приготви се за скок, но се забави малко:
— И още нещо… — каза, без да се обръща назад. — По въпроса за алигаторите. Ако чувствуваш необходимост да упражняваш остроумието си, какво общо има с това Вебер? Аз тренирам мускулите и нервите ви. Кой е казал, че в задълженията ми влиза и тренировката на вашия интелект?
Ехото разнесе из залата шумния плясък на водата.
„Наистина — помисли си Франк, — какво общо има с това Вебер, щом като самата система нищо не струва…“
От нямане какво да прави той изучаваше географията на оплешивяването на петдесетгодишния мъж. Франк не би рискувал да причисли това занимание към категорията на достатъчно развлекателните, но той беше с цяла глава по-висок от Вебер, а кабината на цилиндричния асансьор бе твърде тясна за двамата.
Долу нещо щракна, кабината потрепера и спря. Овалната стена се разтвори — през пролуката на вратата се показа сивозелена мъгла, стана хладно. Вебер излезе и застана пред кабината с ръце в джобовете. Светлината от кабината го осветяваше отзад, на фона на зеленикавия полумрак вратът и лактите му изглеждаха неестествено червени.
— Мога ли да считам кабината свободна? — попита Франк.
— Ние използувахме асансьора докрай. Ще те заведа до ескалатора. Той е съвсем наблизо. И освен това… ти още ми трябваш.
Франк излезе. Погледна назад към шахтата на асансьора. Над сферичния покрив на кабината личаха очертанията на механизмите.
— Плъзгаща се въжена линия — Вебер кимна към тъмните напречни греди на фермите. — Тръбите на асансьорната шахта могат да се преместват от едно място на друго. Пък и не само тръбите… Изобщо стопанството ни е сложно.
Плъзгащата се въжена линия не заинтересува Франк.
Вървяха по бетонирана платформа покрай фосфоресцираща сивозелена стена. На платформата бяха монтирани релси. Беше много влажно, студът ги пронизваше до костите. Франк се мъчеше да заобикаля големите локви, свиваше се от студ и чувствуваше, че скоро ще започне да трепери и зъбите му ще затракат — летният костюм не го предпазваше от вледеняващото течение. Оголените до лактите ръце на Вебер настръхнаха.
— Не може да се каже, че при теб зад кулисите е твърде уютно — измърмори Франк.
— Кулисите са много по-надолу. Тук е кухнята, където приготвяме целия реквизит.
Вебер извади от джоба си в движение един палер, прехвърли в лявата си ръка късата му тъпоноса цев и го подаде на Франк, без да се обръща:
— Дръж.
Франк пое машинално оръжието — малък, но твърде тежък импулсен лъчемет с керамична облицовка. Дръжката легна удобно в ръката му. „Зареден е за трикратно действие“ — помисли си той.
— За всеки случай — поясни Вебер. — Възможно е да ти потрябва при внезапна атака.