— Така ли? — учуди се мрачно Холбрайт. — А кой от нас е специалист по кентаврите? Хаст ли? Кюсак? Аз? Вие ли, Николски? Вие, професоре? Или може би вие, Купър?… Виждате ли, Полинг, всички мълчат. Ние изпитваме остър дефицит от подобни специалисти. — Холбрайт се завъртя в креслото си. — Купър, откарайте ни горе и можете да се считате свободен до шестнайсет нула-нула. Но подгответе за вечерното заседание всички материали по „оберонския смерч“. Филми, документация, отчети на комисиите… всичко!
Купър кимна. Нахлулата отгоре дневна светлина се отрази в плота на масата, изображението на оператора изчезна и екранните стени се плъзнаха надолу. Франк примижа в очакване лъчите на жаркото слънце. Но слънце нямаше. Цялата небесна панорама, която се виждаше от прозореца на инструкторската зала, бе забулена от голям облак. Идваше буря с дъжд и гръмотевици. Идваше стремително откъм океана и влачеше ниско тъмнооловения си търбух, в който проблясваха мълнии. Такива ураганни бури нерядко носеха със себе си сериозната за тези места неприятност — силния вятър торнадо. Франк потърси машинално с очи пъстрите върволици на ясно открояващите се върху буреносния фон противоураганни аеробалони, но метеозащита нямаше. Синоптиците сигурно мислеха, че всичко ще мине благополучно.
— Разказвал ли ви е Нортън нещо за „Лунна дъга“? — попита Холбрайт. — Полинг, вас питам.
— Не, шефе — отговори Франк, извръщайки поглед от прозореца. — Не си спомням Нортън да е произнасял пред мен името на този рейдер.
— Често ли ходите в семейството на сестра си?
— Обикновено един път в месеца. Понякога по-често. Работата е там, че мен и сестра ми още от деца ни свързва голяма, сърдечна дружба. Навярно в зрялата ни възраст тази дружба щеше да играе по-малка роля, ако не беше женската мъка на Силвия: тя е бездетна. С това обяснявам необикновената й привързаност към мен. И до днес ми казва „бейби“.
— Изчерпателен отговор — похвали го Холбрайт.
— Постарах се предварително да ви изясня ситуацията. Иначе отговорът ми на вашия следващ въпрос може да ви се стори нелогичен.
— Проницателността е едно от най-ценните качества в нашата професия — изкоментира одобрително Холбрайт. — И така?
— И така, въпреки че Нортън е мъж на сестра ми и в крайна сметка — мой роднина, аз не го познавам добре. С други думи, шефе, моите твърде чести визити в Копсфорт са едно, а отношенията ми с Дейвид Нортън — съвсем друго. Ние с него се срещаме твърде рядко и още по-рядко разговаряме. Дори и след като той излезе в оставка и завинаги отседна в Копсфорт. Всякакви форми на общуване ни отегчават, ние се избягваме взаимно.
— Виж ти!… Какви неприятности сте си причинили един на друг?
— Никакви. Просто от самото начало той прояви към мен равнодушие, аз му отвърнах със същото и толкоз… — Франк забеляза, че шефът и Николски го гледат някак си много внимателно, без да откъсват очи от него, и добави: — Надявам се, вие разбирате, че с такъв багаж от „роднински отношения“ няма да ми бъде лесно в Копсфорт.
— М-да, не е много богат багажът… — съгласи се Холбрайт. — Но ние ще обсъдим това по-късно. Сега предлагам…
В прозореца блесна ослепителен огнен сноп и последва гръм, който сякаш разлюля зданието. Моментално след него по стъклото заудря проливен шумен дъжд. Плътността на дъждовния водопад беше такава, че сгъстилият се в залата сумрак включи автоматичното осветление. Николски огледа примижал декоративните лампи, премести поглед към прозореца и поклати глава. Дъждовният ураган буйствуваше. Ослепителните разклонени пукнатини на мълниите пореха водния поток; почти непрекъснато гърмеше, ехтеше и на фона на еднообразния тътнеж на водата или на вятъра се носеше нещо гръмовно…
— Дъждец ли заваля? — осведоми се сънливо Роугън. Той извади от ухото си топчето на слуховия апарат, пъхна го в горния джоб на сакото си и зае предишната поза.
Холбрайт стана, но в този момент изписука сигналът за вътрешна връзка.
— Бауер ли е? — попита Холбрайт, като се мръщеше от поредния силен гръм. — Давайте каквото имате!
— Постъпи първото съобщение — от Торонто — отговори шпикерът от тавана под акомпанимента на гръмотевичната канонада.
„На война като на война…“ — помисли си Франк, вслушвайки се в гласа на дежурния. Бауер докладваше:
— Операцията от типа „Есплънейд“ се оказала безрезултатна. Мъф Аган се държал в Торонто като обикновен турист. Не се е срещал с никого от роднините на Елдер, най-малкото поради това, че в този град няма твърде близки роднини на загиналия десантчик. Трима бивши приятели на Елдер познават Мъф Аган по физиономия. Двама от тях са се срещали и разговаряли с Аган след събитията на Оберон само веднъж. Отричат да са имали след това контакти с пилота. Нито един от служителите в хотел „Глобус“, които познават Мъф Аган по физиономия, няма понятие за „черните следи“.