— Дик, ти май се каниш да ме уплашиш?…
— Виждаш ли, Дейвид… на мен самия не ми харесва тази нощна разправия с платото… Районът е тежък, опасен. Разбира се, нямам намерение да те плаша, но и ти не си пъхай носа където не трябва, докато не се ориентираш в положението.
— Ясно. При Гаранин ли трябва да уточня задачата?
— Остави задачата… Върви там, наблюдавай, а най-главното — свиквай с обстановката. Групата „Мангуст“ май не е много подготвена.
— Кой е планирал операцията?
— Не е там работата. Групата не разполага с нужното оборудване, а само с гол ентусиазъм… сам разбираш. Отлагаха операцията до идването на „Русия“ надяваха се, че Земята ще изпрати поръчаната техника, но… — Бечелър разпери многозначително ръце. — Сега не искат повече да отлагат. Рудниците са застрашени и наистина трябва да се предприеме нещо. С подръчни средства… Страх ме е за хората. Ще им одера кожата на техниците, ако загине там някое наше момче… Честно казано, аз дори се радвам, че си толкова запален да отидеш на платото. Ще е от полза да почувствуват там окото на представител на щаба — Дик погледна часовника си.
— Бързаш ли?
— Да. И ти не трябва да се бавиш много. Катерът за платото ще тръгне след малко повече от час от сектор МК–22, специален перон, девети тунел. Ще изпратя пропуска ти направо на портиера. Имаш ли някакви въпроси?
— Гаранин няма ли да се обиди, че ние с теб така… е, някак през главата на моето началство?
— А, съвестта ти ли заговори?! — Дик се усмихна. — Мисля, че не. Няма да има време за обиждане: подготвя шест момчета за коронарната област. По трима на рейдер. Хората ни не достигат, а ние разширяваме профила на нашата работа… Бяхме „планетчици“, бяхме „пространственици“, скоро ще бъдем и „слънчевици“. Ще стартират утре и аз ще си отдъхна малко… Какво си се втренчил в мен?
— Не знаех, че за Короната заминават два рейдера.
— Да, два — потвърди Бечелър. — „Иван Ефремов“ и „Артър Кларк“. По очите ти виждам, че искаш да отидеш на Короната…
— Не е вярно.
— Признай си, де… Тук половината отряд през цялото време все нещо иска. Едни искат в Далечния Космос, други мечтаят за Венера, трети ги зове Марс. И почти никого не можеш да удържиш. Дори тук, на Меркурий и около него, полека-лека плъзват в различни посоки. Някой отишъл на Короната, друг — във вилаета на Шубин за научни степени… Най-добрият специалист в отряда по флаинг-техника, Валери Алексеенко, отиде на „Зенит“. Калантаров успя да го съблазни с идеите за „междузвездни полети“ и сега той там е нещо като маймуна за опити. Жал ми е за момчето.
— „Зенит“ е нещо много по-сериозно, отколкото на нас двамата ни се струва. Мирише ми на техническа революция, Дик.
— Възможно е. Но това, че личният състав на „Мъркюри рейнджърс“ за половин година се стопи с шейсет души, също ми понамирисва на нещо.
— Ти имаш около хиляда елитни момчета — най-големия отряд в космическото пространство. Дори до Венера си стигнал. Началникът на отряда „Утринна звезда“ ми намекна веднъж, че понякога успяваш по не съвсем законен път да заграбиш почти половината от випуските на десантните училища. Инокенти Калугин, вярвам, не говори на вятъра. Ти винаги си бил малко алчен и откровено стиснат.
— Така ли? — Бечелър, изглежда, се обиди. — А Калугин не ти ли намекна по какъв начин успя в края на краищата да измъкне от мен двамата оберонци — Кизимов и Йонге? Още на първото заседание на УОКС ще умра, но ще си ги върна… И кого ми изпраща УОКС в замяна, мислиш? Зелени, неопитни момчета, за които всичко тук е ново и неизвестно. Та те, без много да му мислят, се пъхат където трябва и където не трябва. Сам съди колко работа мога да свърша с тях, щом като постоянно трябва да им дърпам юздите, за да могат живи и здрави да си заминат в отпуска, мама и татко да зарадват.
— Ей затова те обичам, стари скъпернико.
— Притрябвала ми е твоята любов, когато практически няма с кого да работя. Цялата ми надежда е във ветераните. А откъде да ги взема? Загубих двама, получих само един — теб. Един! Е, ти наистина струваш колкото десет, но съгласи се, че за мен това е слаба утеха на общия фон.
— Много говориш. И очите ти са червени като на прасенце. Кога за последен път си спал нормално?