Взех телефона и набрах номер, който помнех наизуст.
Човекът от другия край на линията вдигна след две позвънявания. Гласът му ехтеше, сякаш идваше от много далече, но чувах думите му достатъчно добре.
– Уолуърк – каза той. – Кой се обажда?
Джеферсън Уолуърк бе специален агент във ФБР. Пътищата ни се бяха пресекли преди време. Бях му помогнал в едно разследване. Нещата се бяха развили добре за него и той бе казал, че ми е длъжник. Уолуърк бе заявил, че мога да му се обадя при необходимост. Сега случаят бе точно такъв.
– Ричър – отвърнах аз.
Настъпи кратка тишина.
– Обаждаш се просто да ме чуеш ли, майоре? В момента съм доста зает.
– Вече не съм майор. Просто Ричър. Казвал съм ти го и преди. И не, не се обаждам просто да те чуя. Трябва ми информация.
– Не си ли чувал за едно популярно изобретение? Нарича се интернет.
– Нуждая се от специализирана информация. Животът на една жена е в опасност.
– Обади се на деветстотин и единайсет.
– Тя е ветеран. Освен това е работила за вас. Благодарение на това е изгубила единия си крак.
Уолуърк въздъхна.
– Какво те интересува?
– Тя е работила в служба, наречена ЦАТВУ. Център за анализ на терористични взривни устройства. Чувал ли си за него?
– Да.
– Жената е попаднала на заговор за разполагането на бомби тук, в Съединените щати. Възможно е да загинат много хора. Човекът, който стои зад това, се казва Дендонкър. Уаад Ахмед Дендонкър.
– Какви бомби?
– Не знам. От онези, дето избухват.
– Колко на брой?
– Не знам. Прекалено много.
– По дяволите! Добре. Ще се свържа с хората, които се занимават с подобни неща.
– Това не е всичко. Жената изчезна. Убеден съм, че Дендонкър я е заловил. И че възнамерява да я убие. Затова ми трябват всички адреси, свързани с него и неговия бизнес. Компанията му се нарича "Скай Пай". Ще трябва да се поровиш доста дълбоко. Дендонкър използва офшорни компании. Предполагам, че една от тях е "Муун Шедоу".
– Как се казва жената?
– Микаела Фентън.
– Къде е видяна за последно?
– Лос Гемелос, Аризона. Малко градче близо до границата.
– Под прикритие ли е била там? От Центъра ли са я изпратили? Обикновено не действат по този начин. Случаят трябва да се поеме от най-близкото поделение. Имаш ли представа какво точно прави там? Къде е партньорът ѝ?
– Фентън няма партньор. Сама е напуснала Бюрото. Става въпрос за лична инициатива.
Уолуърк замълча за момент.
– Това не ми харесва. Последният бивш агент, който прояви подобна лична инициатива, в момента лежи във федерален затвор. Бившата му партньорка се опита да му помогне, в резултат на което е мъртва.
Не казах нищо.
– Добре. Ще се опитам. Но не обещавам нищо. ЦАТВУ е сериозна организация. Всичко около нея е строго секретно. Хората там работят с много чувствителна информация. Зададеш ли грешния въпрос на грешния човек, можеш не само да се простиш с кариерата си, но и да се озовеш зад решетките.
– Ясно. Не прави нищо, което да те изложи на опасност. Можеш да подходиш от друг ъгъл. Предполагам, че Дендонкър използва бизнеса си за контрабанда, макар да нямам представа какво пренася или за кого.
– Добре. Това може да ми е от полза. Имам приятел в Агенцията за борба с наркотиците. И още един в Бюрото за алкохол, тютюн и огнестрелни оръжия. За кога ти трябва информацията?
– За вчера.
– Мога ли да се свържа с теб на този номер?
– Би трябвало. Поне за известно време.
Затворих телефона, уверих се, че звукът не е изключен, и се обърнах към леглото. Дръпнах ципа на куфара на Фентън и вдигнах капака. Всичко вътре бе грижливо сгънато и подредено, също както предишния път. Долових следи от парфюма ѝ. Почувствах се същински натрапник, и то в много по-голяма степен, отколкото преди две вечери. Извадих нещата ѝ. Същата комбинация от дрехи, козметика и принадлежности за промяна на външността. Не открих нищо ново. Никакви папки. Никакви записки. Никакви писма от рода на: "Ако четеш това…".
Пистолетите, които бях взел от онези типове край Дървото, липсваха. Фентън бе взела и още нещо. Резервните пълнители за нейния глок. А също и комплекта за първа помощ. Това ми се стори логично предвид онова, което бе планирала. Всичко останало в куфара ѝ ми бе добре познато. Включително купчето визитки от "Рижата кобила". Като онази, върху която бе открила отпечатъка на брат си. Придружена от кондом. Това ми се бе сторило странно още когато чух разказа ѝ. Имаше нещо нелогично, но не можех да определя какво. От дълбините на съзнанието ми долиташе нестройна, какофонична мелодия. Тиха, но все пак съвсем доловима.