Започнах да подреждам вещите на Фентън обратно в куфара и открих резервна протеза, увита в блуза. Щом я видях, веднага ми хрумна нещо. И то ме изпълни с оптимизъм. Хукнах към колата и грабнах протезата, която човекът на Дендонкър бе оставил на масата ми в "Прерийна роза". Донесох я в стаята. Сравних я с онази от куфара. И двете имаха гнезда, изработени от въглеродни влакна. Прокарах пръсти по тях, за да опипам повърхността. Контурите бяха идентични. И двете протези имаха титанови стволове. Дължината им също бе еднаква. Единствената разлика бе обувката. Едната завършваше с бота, другата – с маратонка. Което не бе достатъчно да докаже, че твърдението на Дендонкър за залавянето на Фентън е блъф.
Прогоних разочарованието и продължих да подреждам куфара ѝ. Постарах се да направя това възможно най-акуратно и грижливо. Оставих го до вратата, готов за отнасяне в колата. После отново претърсих стаята. Проверих всяко скривалище, на което се бях натъквал през годините. Отново не открих нищо. Стоях самичък в стаята, компания ми правеха единствено протезата върху леглото и дигиталният часовник върху нощното шкафче. Цифрите върху дисплея му примигваха унило. Отброяваха секундите. Секундите, с които Фентън може би не разполагаше.
Сепнах се от някакъв звук, който ме върна в настоящето. Телефонът звънеше на бюрото. Обаждаше се Уолуърк.
– Имам и добри, и лоши новини – каза той. – Контрабандата? Там ударих на камък. Моят приятел от Борба с наркотиците е напуснал миналата седмица. А човекът ми в Бюрото за алкохол, тютюн и огнестрелни оръжия е в отпуск по болест. Доста продължителен. Прострелян е. Но има добри новини, свързани с ЦАТВУ. Един стар мой колега е започнал работа там. Той ми има доверие. Говорих с него. Ще помогне с каквото може. Още не ми е върнал обаждането, но непременно ще го направи.
– Адресите?
– Открих няколко. Всичките са свързани с бизнеса на този Дендонкър. Повечето май са на кухи компании. Мисля, че си прав за това. Все пак попаднах на една, която работи. В града, който ти спомена – каза Уолуърк и ми продиктува улицата и номера.
– Къде се намира спрямо центъра на града?
Уолуърк затрака по клавиатурата.
– Километър и половина-два на запад. Лесно ще я откриеш. Натам води едно шосе, по което се пътува само направо. Сградата на Дендонкър е единствената наоколо.
– Добре. Нещо друго?
– Нищо в радиус от осемстотин километра. Нищо, което да не е адвокатска кантора или пощенска кутия.
– Откри ли някаква информация лично за Дендонкър?
– Нещата при него изглеждат още по-странни. Няма документи, които да показват, че притежава недвижимо имущество на територията на щата. Проверих го при данъчните. Плаща си налозите. Неговият счетоводител подава данъчните му декларации. В досието му имаше и адрес.
– Кажи ми го.
– Безполезно е. Проверих го в интернет. На това място има само празен парцел. Опитвам се да проследя собственика, но до момента попадам само на офшорни компании.
– Дендонкър женен ли е? Откри ли нещо на името на съпругата му?
– Няма данни да е сключвал брак. Нещо не е наред, Ричър. Съветът ми е да зарежеш тази история. Знам, че няма да го направиш, но поне внимавай.
– Можеш да провериш още едно място – казах аз и продиктувах адреса на къщата, до която бях проследил линкълна.
Уолуърк мълчеше, докато записваше данните.
– Добре. Ще го направя. Ще ти звънна веднага щом науча нещо ново.
23.
Благодарих на Уолуърк, преди да затворя, но това бе само проява на вежливост, нищо повече. Информацията му бе напълно безполезна. Това бе самата истина. Напълно безполезна поне в краткосрочен план. Очаквах връзките му с ЦАТВУ да дадат резултат, но на по-късен етап. Уолуърк можеше да ми помогне да разбера какво цели Дендонкър с бомбите, които разработва. Най-належащата ми грижа обаче бе Фентън. Уолуърк ми бе дал само един адрес на Дендонкър, и то онзи, който и Фентън знаеше. Това не бе мястото, което търсех в момента. То бе прекалено открито, прекалено публично, така да се каже. Там ходеха служителите от фирмата му за кетъринг, когато трябваше да обслужат някой полет. Фентън също бе ходила там. И то докато бе търсила брат си. Ако Майкъл бе там, тя непременно щеше да го открие. Което означаваше, че Дендонкър разполага с друг адрес, на който върши мръсната си работа. Може би дори повече от един. Всичко зависеше от мащабите на операцията му. Имах идея как да се сдобия с информация. Но нямаше гаранция, че ще успея. Ни най-малко. И все пак бе за предпочитане пред това да стоя в стаята и да чакам телефонът да звънне.