Надигнах се от сепарето си и тръгнах към тяхното. Застанах на мястото на сервитьора.
– Извинете, че ви прекъсвам – казах аз, – но имам проблем. Нуждая се от помощта ви.
Жената с роклята остави чашата си. Дланите ѝ лежаха на масата пред нея. Фенката на "Янките" премести чашата в лявата си ръка. Дясната се плъзна към дамската ѝ чанта. Изчаках секунда. Трябваше да видя дали ръката няма да се скрие вътре. Това не се случи, затова седнах. Приведох се напред и заговорих тихо:
– Търся един приятел. Казва се Майкъл. Майкъл Къртис.
Израженията на двете жени не се промениха. Фенката на "Янките" продължи да оглежда помещението.
– Той е загазил – добавих аз. – Трябва да го открия, и то бързо.
– Как се казваше вашият приятел? – попита жената с роклята.
– Майкъл Къртис.
Тя поклати глава.
– Съжалявам. Не го познаваме.
– Не работя за полицията – казах аз. – Нито за ФБР. Знам защо Майкъл е тук. Знам какво прави. Не искам да създавам проблеми. Дойдох да го спася.
Жената вдигна рамене.
– Съжалявам. Не можем да ви помогнем.
– Дайте ми само адрес. Място, където да го потърся.
– Проблем със слуха ли имате? – Фенката на "Янките" най-сетне спря погледа си върху мен и не го отмести. – Не познаваме този Майкъл. Не можем да ви помогнем да го откриете. А сега се върнете на масата си и престанете да ни досаждате.
– Едно място. Моля. Никой няма да разбере, че съм го научил от вас.
Фенката на "Янките" бръкна в чантата си. Порови в нея и извади ръка. Държеше нещо в нея, но не бе пистолет, а телефон. Почука по дисплея с пръст и той оживя, след което го натисна още три пъти. И ми показа да го видя. На дисплея грееха цифрите 911.
– Да звънна ли в полицията? Или ще ни оставите на мира?
Вдигнах ръце.
– Извинявам се за безпокойството. Наслаждавайте се на виното си.
Върнах се в сепарето си и се престорих, че чета вестника. Фенката на "Янките" прибра телефона и пресуши чашата си, след което взе бутилката и доля на своята приятелка, а останалото сипа в своята. Служителката от рецепцията на медицинския център и кавалерът ѝ станаха и си тръгнаха. Четиримата мъже си поръчаха по още една халба бира. Нови клиенти не се появиха. Сервитьорът приближи масата на двете жени, но те го отпратиха. Фенката на "Янките" изпи виното си, излезе от сепарето и се запъти към тоалетната. Приятелката ѝ с лятната рокля също стана. Но тръгна в обратната посока. Право към мен. Спря пред моето сепаре, опря длани на масата и се приведе напред, докато главата ѝ не доближи моята, доколкото бе възможно това, без да седне срещу мен.
– "Бордър Ин" – каза тя толкова тихо, че едва различих думите. – Знаете ли къде е?
– Ще го открия.
– Добре. Стая двеста и дванайсет. След двайсет минути. Елате сам. Става въпрос за Майкъл. – Тя се изправи и тръгна обратно към своето сепаре. Когато измина половината разстояние, се обърна и каза: – Когато приятелката ми се върне, нито дума. Това е между нас двамата.
24
"Бордър Ин" се намираше в югоизточните покрайнини на града. Постройката бе широка, двуетажна, с плосък покрив, скрит зад балюстрада. Името на хотела бе изписано с избелели неонови букви. Отначало фасадата ми се стори съвсем обикновена, но когато приближих, осъзнах, че това първоначално е била задната част на сградата. Входът се намираше в далечния край и бе обърнат с лице към границата. Стената бе покрита с красиви винетки. Над вратата още се виждаха буквите и цифрите, изписали ГРАНД СЕНТРАЛ ХОТЕЛ 1890. Явно това е било първоначалното му име. Който и да го бе проектирал, очевидно бе очаквал градът да се развива на юг. А не на север. Сега изглеждаше, че хотелът е ориентиран в грешната посока.
От входа се влизаше в просторно правоъгълно фоайе. Стените бяха покрити с тъмна ламперия. Повечето панели бяха напукани, а лакът върху тях се лющеше. Подът бе застлан с теракотени плочи. Някои бяха едноцветни, други бяха покрити със сложни мотиви в оранжево и кафяво. От тавана висеше полилей, който изглеждаше изработен от истински кристал. Висулките бяха изрязани и шлифовани в сложни форми, но изглеждаха потъмнели и помътнели от годините. И покрити с прах. Повече от половината крушки не светеха. Може да бяха изгорели, а може и да бе някаква мярка за икономии.