Въобще не се бях надявал да попадна в подобен сценарий. Очаквах да си имам работа с шайка безскрупулни наемници. С хора, които с удоволствие бих притиснал, за да изкопча информация, след което бих ги оставил да изгният в някоя дупка в пустинята. Вместо това усетих, че изпитвам съжаление към тази жена. Може би бе наивна, но това не бе престъпление. Явно бе измамена от мъж, появил се в живота ѝ, когато е била уязвима. Или пък е бил достатъчно убедителен. Дори когато се е държал нерационално.
Прецених, че предвид обстоятелствата би трябвало да съм напълно откровен със Соня. Нямаше начин да го избегна. Би било прекалено жестоко от моя страна. Имаше един проблем обаче. Аз не умеех да поднасям трагични вести. Уменията ми в това отношение бяха толкова ограничени, че армията дори ме бе изпратила на специално обучение. Преди много години. Не че от него имаше някаква полза. Оттогава датираше предпочитанието ми да поднасям тъжни вести на обществени места. Вероятността някой да получи нервен срив пред други хора е много по-малка. Открих, че най-подходящи за целта са баровете, ресторантите и кафенетата. Процесът на поръчване и сервиране на храна, дори на отнасяне на празните чинии, помага на хората да осъзнаят реалността. Сетих се за "Рижата кобила". Помислих си дали да не заведа Соня там. Идеята ми се стори много примамлива, но реших да не го правя. Това щеше да отнеме време. А в момента не разполагах с него. Нито пък Фентън.
Затова хванах Соня за лакътя и я изведох в коридора.
– Ела. По-добре да се върнем в стаята ти. Трябва да ти кажа някои неща.
27.
Соня седна на фотьойла. Но в самия му край. Позата ѝ издаваше колко е напрегната. Виждах, че едва се владее. Седнах на леглото с лице към нея. Единият ми крак беше на пода до чантата ѝ. В която имаше пистолет. Изразът Не убивайте вестоносеца не се е появил току-така.
– Ще започна с добрите новини – казах аз. – Между Майкъл и Рене нямаше нищо. Това е сигурно.
– Нямаше нищо?
– Ще стигнем и дотам. Но първо ще се върнем малко назад във времето.
Разказах ѝ цялата история. От момента, в който Фентън бе получила бележката на Майкъл до неуспешния ѝ опит да отвлече Дендонкър. Включително думите на онзи тип, който заяви на Фентън, че Майкъл е мъртъв. Соня помълча, когато стигнах до края. Погледът ѝ сновеше трескаво насам-натам, докато обмисляше думите ми. Накрая тя заяви:
– Спипали са Майкъл заради бележката от сестра му, така ли? Това ли е объркало всичко?
– Така мисля.
– И Дендонкър е наредил да убият Майкъл?
Кимнах.
– А Рене?
– Мисля, че е разбрала какво ще последва, и е избягала.
– Но не и Майкъл? Сигурен ли си? – попита Соня с треперещ глас. – Няма ли никакъв шанс? Дори минимален?
– Не съм видял тялото му. Но чух един от хората на Дендонкър да се кълне, че шефът му е наредил да убият Майкъл. Лъжата нямаше да му донесе нищо.
Соня стана и отиде до прозореца. Обърна се с гръб и уви завесата около себе си.
– Не знам какво да правя. Не мога да повярвам, че го няма. Сигурно е станала грешка.
Аз пък не знаех какво да ѝ кажа.
Соня пусна завесата и се обърна с лице към мен.
– След като си знаел, че Майкъл е мъртъв, защо не ми каза от самото начало? – Очите ѝ бяха влажни и зачервени. – Защо ме излъга? Защо ме убеди, че искаш да ти помогна да го намериш?
– Защото тогава не знаех каква е твоята роля – отвърнах аз и вдигнах ръце. – Може да не съм в състояние да помогна на Майкъл, но мога да помогна на сестра му. Може би. Стига да я открия.
– И въпреки това ме излъга. – Соня се насочи към фотьойла и се отпусна тежко. – Не издържам! Какво да правя?
– Съветвам те да напуснеш града. Аз трябва да тръгвам, но преди това ще ти задам един въпрос. Ще ти прозвучи твърде безчувствено. Моментът също е неподходящ. Но може да се окаже важно.
– Какъв е въпросът?
– В съобщението, което Майкъл е изпратил на сестра си, освен визитката на "Рижата кобила" е имало още нещо. Кондом. Това ми се стори странно. Виждаш ли някакъв смисъл?
– Не. Нямам представа откъде Майкъл би могъл да има кондом. Ние не сме използвали такива неща. А и той не би го изпратил на сестра си. Твърде просташко е.
– И все пак кондомът е бил част от съобщението.
– Не мисля.
Соня сви рамене.
– Възможно е Майкъл да се е опитвал да ѝ каже нещо. Да я предупреди да внимава например. Да вземе предпазни мерки. Той обичаше да изпраща кодирани послания. Редовно го правеше с мен. Честно казано, рядко успявах да ги разгадая. Все го молех да ми обясни…