На двайсет метра от границата човекът на Дендонкър дръпна лявата си ръка. Рязко. Воланът потрепери. Потече кръв, тъй като ръбът на кабелната връзка бе срязал кожата му. На петнайсет метра от границата той протегна ръката си колкото се може по-напред. А после я дръпна назад. Още по-рязко. С повече решимост. Този път връзката сряза кожата му над кокалчето на палеца. Мъжът извика от болка. Видях костта. И сухожилията. От раната рукна кръв. Тя може би подейства като лубрикант между пластмасата и кожата. А може би всичко се дължеше на груба сила. Каквато и да бе причината, той освободи ръката си.
На десет метра от границата човекът на Дендонкър пъхна ръка в джоба си и извади монета от четвърт долар. Стисна я между палеца и показалеца си. И я постави в средата на волана.
На пет метра от границата той се приведе напред. Вдигна глава. Оголи врата си. Натисна газта до ламарината.
Ударихме се челно в оградата и мигом се отвориха поне една дузина въздушни възглавници. Звукът, с който те гръмнаха, бе далеч по-силен от сблъсъка. Една изскочи от вратата ми. Тя ме удари по ръката. Беше толкова гореща, че едва не изгори кожата ми. И напълно блокира гледката през прозореца ми. Имах чувството, че съм попаднал в облак. След секунда въздушните възглавници започнаха да спадат. Въздухът се изпълни с бял прашец, подобен на талк. Разнесе се мирис на кордит. Аз откопчах предпазния колан. Отворих вратата. И излязох.
Двигателят бе спрял. Дочух съскане. Изпод предния капак излезе облак пара. Отворих шофьорската врата. Ударът бе запратил човека на Дендонкър върху облегалката. Лицето му бе почерняло и обгоряло. Челюстта му бе разместена и висеше под необичаен ъгъл. Предната част на ризата му бе подгизнала от кръв. В гърлото му зееше дупка, сякаш от куршум. Всъщност това бе вярно донякъде. Той бе използвал монетата като куршум. Експлозивът във въздушната възглавница я бе изстрелял право към него. Едва ли службите, които се грижат за безопасността на движението, са имали предвид подобно приложение на въздушните възглавници, когато са одобрявали използването им в автомобилите.
Пресегнах се. Извадих телефона от джоба на нещастника. Взех раницата му. И тръгнах пеша към хотела.
31.
Изминах едва пет метра и спрях. Заради телефона на онзи глупак. Телефонът щеше да ми трябва, а това означаваше, че се налага да го отключа. Което можеше да се окаже проблем. Апаратът бе от онези, с големите дисплеи. Нямаше клавиатура с цифри. Нямаше бутонче, което да натисна, за да разчете пръстов отпечатък. Вдигнах го и дисплеят грейна. В същото време обаче завибрира гневно в ръката ми. Появи се съобщение: Лицевото разпознаване неуспешно. Желаете ли да опитате отново? Бог да е на помощ на всеки телефон, който разпознае лицето ми, помислих си аз. И се върнах при колата. Отворих шофьорската врата и поднесох телефона към носа на мъжа. Апаратът отново избръмча сърдито. Свалих го по-надолу и опитах отново.
Без успех.
Предположих, че проблемът се крие в челюстта на мъртвеца. Тя бе счупена от въздушната възглавница. Телефонът явно бе запаметил лицето на своя собственик. А сега то изглеждаше различно. Очертанията му се бяха променили. Опитах се да повдигна челюстта му, придържайки я с пръсти, след което отново поднесох телефона пред лицето на мъжа. Не се получи. Изместих челюстта леко встрани. Направих нов опит. Отново без резултат. Нещо повече, апаратът избръмча още по-сърдито от преди. На дисплея се изписа ново съобщение: Въведете парола, за да активирате лицевото разпознаване.
Под съобщението се появиха шест кръгчета, малки, празни и строени в една линия. Най-отдолу се появиха десет други кръгчета, номерирани от 0 до 9. Те бяха подредени като обикновена телефонна клавиатура. Натиснах нулата. Първото малко кръгче промени цвета си в сив. Следователно паролата бе шестцифрена. Комбинациите бяха прекалено много, за да мога да я налучкам. Не и без да знам нещо повече за мъртвеца. Нещо, което да намали броя им. Натиснах нулата още пет пъти. За всеки случай. Останалите малки кръгчето също се изпълниха. Телефонът избръмча гневно. Грешна парола. Ще опитате ли отново? Може би, казах си аз, но не и тук. Не и докато стоя до кола с два трупа в нея. И при положение че разполагам с друга възможност, която да изпробвам.
Заобиколих колата и вдигнах капака на багажника. Тялото на другия мъж се бе плъзнало напред в резултат на сблъсъка. Пресегнах се, хванах го за колана и го дръпнах назад. Проверих джобовете му и открих друг телефон. Отново без клавиатура. Той също се отключваше с лицево разпознаване. Обърнах мъртвеца по гръб и го наместих така, че лицето му да не попада в сянка. Поднесох телефона на нивото на носа му. Апаратът избръмча и се отключи.