Очаквах, че ще успея да открия нещо различно в някое устройство. Нещо дребно и незначително, което да покаже, че то е подготвено специално за тази демонстрация. Или че Дендонкър ще се опита да ме излъже като илюзионист, който избира карта от тестето, която някак си е маркирана. Затова щях да избера една от останалите. Но не успях да видя нищо. Всичките ми изглеждаха напълно еднакви. Дендонкър стоеше на крачка зад мен. Не помръдваше. Езикът на тялото му не издаваше абсолютно нищо. Лицето му бе абсолютно безизразно.
– Какво чакаш? – Дендонкър посочи снарядите, без ръката му да спира върху някой от тях. – Всичките са еднакви. Избери си един.
Когато се съмнявам в подобни ситуации, разчитам на числата. Устройствата бяха три. От едно до три има две прости числа. Затова избрах второто устройство.
Дендонкър извади мобилния си телефон и нареди на някого веднага да дойде в работилницата. Две минути по-късно се появи Мансур. Дендонкър му посочи устройството, което бях избрал, и му нареди да го изнесе навън. Мансур прекоси помещението и го огледа за миг. После хвана снаряда по средата, онзи, който бе монтиран изправен, и го забута към вратата. През цялото време се преструваше, че не ме забелязва. Сякаш бяхме улични котараци, които враждуват за нещо.
Сигурно сме изглеждали странно, погледнати отстрани. Първи вървеше Мансур, който тикаше бомбата пред себе си. Следваше го Дендонкър, а после аз. Накрая вървеше пазачът с узито на разстояние, което явно смяташе за безопасно. Никой не проговори, докато минавахме през първата двойна врата. През остъкления коридор. През втората двойна врата. През трапезарията. През физкултурния салон. Дори когато излязохме на паркинга. Мансур продължи, докато стигна двата джипа. Навън почти се бе стъмнило. Щом Мансур излезе от обсега на светлината, която се процеждаше през високите прозорци, силуетът му се стопи в мрака. Иззад ъгъла не проникваше жълто-оранжева светлина. Не се чуваше звук освен от потракването на колелцата върху асфалта. Импровизираният футболен мач явно бе приключил.
Дендонкър проведе нов разговор. Нареди на някого да включи прожекторите. Миг по-късно светлина огря целия периметър на сградата. Сякаш се появи крепостен ров, но не от вода, а от светлина. Пред нас Мансур побутна колелцата с върха на обувката си. Едно по едно. Задейства спирачките им. После се отдалечи и застана до шефа си.
Дендонкър набра друг номер, протегна телефона към мен и попита:
– Искаш ли да го направиш?
Поклатих глава.
– Добре. – Дендонкър натисна зеления бутон, затвори телефона и го прибра в джоба си. – Гледай.
Не се случи абсолютно нищо в следващите десет секунди. Двайсет. После чух три пиукания. Остри. Пронизителни. Като от електронно устройство. Помпата забръмча. Бръмченето премина в стабилен ритъм. Появи се дим. Отначало струйката бе съвсем тънка. Бяла. От дупките в корпуса на снаряда по средата. После димът стана по-гъст и мощен. Като пара от чайник. От дупките в десния снаряд излезе син дим. Двете струи се устремиха нагоре една до друга, но без да се смесват. Накрая се задейства и левият снаряд. От него излезе червен дим. Той също се устреми нагоре и бързо настигна по обем останалите два.
– Виждаш ли? Дим!
Дендонкър пристъпи напред и застана на две крачки от устройството. Посегна с лявата си ръка, загреба театрално малко дим от всеки цвят и го поднесе към устата и носа си. Закашля се след десетина секунди, върна се на предишното си място и заяви:
– Малко пари на гърлото, не мога да го отрека. Но определено не е отровен. И няма никакви експлозии. Няма никаква опасност. Е, доволен ли си?
Изчаках още минутка. Синият дим издържа най-дълго, но и трите снаряда произведоха впечатляващо количество. Разстоянието между стената и оградата, простряла се по цялата дължина на сградата, бе изпълнено е трептящ облак в цветовете на националното знаме. Бях впечатлен. Когато Соня ми разказа за плана на Майкъл, бях изпълнен със съмнение. Представих си малко кълбо дим. Бледи цветове. Мимолетно действие. Нищо, което да впечатли аудиторията. Независимо дали гледа на живо, или по телевизията. Никой обаче не би могъл да пропусне подобна демонстрация.