– Ставай!
– Ще се получи! Ще ми повярват! Гарантирам ти! Само не ме убивай! Моля те!
– Ставай!
– Ти не разбираш. Аз трябваше…
Жената вдигна пистолета си.
– Ставай или ще те прострелям в крака. Да видим тогава дали ще ти хареса да те наричат сакат.
– Моля те, недей! – Мъжът се изправи.
– Отстъпи назад.
Той направи една крачка. Малка крачка.
– Още.
Мъжът отстъпи още една крачка. Това извади жената извън обсега му, ако се окажеше толкова глупав, че да опита късмета си с удар с ръка или крак. Той спря с плътно долепени глезени и ръце, прилепнали по тялото. Странна позиция, която ми напомни за един танцьор, когото бях видял по улиците на Бостън преди години.
– Добре. Искаш ли да останеш жив?
– О, да! – Мъжът заклати глава като кукла. – Искам.
– Добре. Готова съм да те пусна. Но преди това ще трябва да направиш нещо за мен.
– Каквото кажеш – продължи да кима той. – Каквото пожелаеш.
– Кажи ми къде е Майкъл.
4.
Мъжът спря да кима. Не каза нито дума. Краката му останаха събрани. Ръцете му бяха все така долепени до тялото. Позата му изглеждаше доста неудобна.
– Кажи ми къде мога да открия Майкъл. Не го ли направиш, ще те убия. Но не бързо като твоя приятел. О, не! Нищо подобно!
Той не отговори.
– Виждал ли си как умира човек, прострелян в стомаха? – попита жената и се прицели театрално в корема на мъжа. – Колко време минава, преди да умре? Каква болка изпитва във всяка една секунда?
– Не – поклати глава мъжът. – Не го прави. Ще ти кажа.
В този момент проумях какво толкова странно имаше в позата му. Това бяха именно ръцете му, притиснати плътно до тялото. Едната длан бе отворена. Лявата. Дясната обаче бе свита. Извита леко назад. В нея той държеше нещо и се опитваше да скрие този факт. Исках да изкрещя, да предупредя жената, но не можех. Щях да наруша концентрацията ѝ, а това нямаше да помогне.
– Е? – остра нотка прониза гласа ѝ.
– Къде се намира Майкъл… Добре. Малко е сложно, но той…
Дясната ръка на мъжа се изстреля напред. Пръстите му се отвориха и пясъкът в дланта му полетя право към лицето на жената. Тя реагира бързо. Лявата ѝ ръка заслони очите и тя се завъртя на здравия си крак. Успя да избегне по-голямата част от песъчинките, но не и шофьора. Той се хвърли напред, блъсна ръката ѝ с пистолета и заби рамо в гърдите ѝ. Мъжът бе само с пет-шест сантиметра по-висок от жената, но бе поне трийсет килограма по-тежък. Сблъсъкът я извади от равновесие. Тя залитна и падна назад, но без да изпуска пистолета. Напротив, стискаше го здраво. Мъжът обаче стъпи върху китката ѝ и започна да увеличава натиска, докато жената не извика от болка и не пусна оръжието. Той го изрита встрани, застана разкрачен и се надвеси над нея.
– Е, какво ще кажеш сега? Чувала ли си този израз: да се озовеш в обувките на другия? Звучи малко жестоко в твоя случай, защото имаш само една обувка.
Жената лежеше неподвижно. Изправих се. Мъжът стоеше с гръб към мен. Разстоянието между нас бе по-малко от петнайсет метра.
– Приятелят ми имаше планове за теб. – Мъжът посегна към колана на панталона си. – Нещо като предсмъртно желание. Мисля, че трябва да го изпълня. Веднъж за него, веднъж за мен. Може би повече, ако ми хареса.
Излязох от канавката.
– После ще те убия. – Мъжът разкопча колана си и го захвърли настрани. – Може пък аз да прострелям теб в корема. И да видя за колко време ще умреш.
Тръгнах към шосето.
– Може да отнеме часове. – Мъжът започна да разкопчава дюкяна си. – Цяла вечер дори. Дендонкър няма да го е грижа. Той пет пари не дава в какво състояние ще те заведа при него. Няма да има нищо против, дори да си мъртва.
Вървях бавно и предпазливо. Не исках да вдигна шум върху банкета, който бе изцяло от чакъл.
Жената се размърда леко, след което разпери ръце встрани.
– Значи знаеш за крака ми. Много си наблюдателен. Какво знаеш за титана?
Ръцете на мъжа замръзнаха във въздуха.
– Това е много интересен метал – продължи жената и опря длани на земята. – Много здрав. Много лек. И много твърд.
Тя вдигна десния си крак, сви го в коляното и заби протезата си в слабините на противника. Попадна право в десетката. С всичка сила. Без изобщо да се сдържа. Мъжът изпищя, залитна напред и се просна по лице на земята. Жената се претърколи настрани тъкмо навреме, за да не бъде премазана от тялото му. Тя се претърколи още два пъти, грабна пистолета си, след което използва и двете си ръце, за да се надигне от земята.