Лейн използва служебната си карта, за да отключи вратата, след което тръгна към главния коридор. Стигнахме пред стая, на чиято врата пишеше: Заседателна зала 1. Помещението бе с размери четири и половина на шест метра. В средата имаше маса с дървен плот. Правоъгълна. Около нея бяха наредени единайсет стола. Те бяха обърнати към далечната стена, която бе чисто бяла. Сигурно тя служеше като прожекционен екран. В стената вдясно бяха вградени три шкафа. Вляво имаше прозорци. Килимът приличаше на текстилна версия на картина от Джаксън Полък.
Лейн седна начело на масата с лице към стената.
– Извинявам се, че се отнасяме с теб като с обикновен посетител. Прочетох досието ти. Знам всичко за службата ти. Бих искал да те разведа навсякъде, но, уви, правилата не го позволяват. Нямаше време да ти извадя пропуск с по-високо ниво на допуск. В края на краищата тук работят над двеста души. Разполагаме с оборудване, което много трудно може да бъде заменено. И купища улики от цял свят, които играят ключова роля във войната срещу тероризма. Този център може да не е най-атрактивната мишена, но от стратегическа гледна точка е в челото на списъка. Аз лично бих постъпил именно по този начин, ако бях от другата страна на барикадата. Затова се налага да вземаме предпазни мерки. И да не правим изключения. Надявам се да проявиш разбиране.
– Естествено.
– Добре, а сега да поговорим по работа. Имам предвид отпечатъка на Халил. Намирането му е и добра, и лоша новина. Добрата е свързана с факта, че сега можем да го арестуваме. Ако изобщо го открием. Лошата е, че ако Халил действа тук и сега, трябва да го спрем. И то бързо. Проблемът е, че не знаем къде да търсим. Има толкова много потенциални мишени. Трябва да стесним кръга. Бомбата, която ти ни помогна да обезопасим, ще пристигне тук след трийсетина минути. Тя може да ни даде известни насоки, но нищо не е сигурно. Няма да разберем, докато не опитаме. Каквото и да направим, ще отнеме време. А междувременно търсим помощ навсякъде, където можем да я получим. Бих искал да започна с начина на доставка. Възможно е Халил да работи върху бомба, която да се пренася с кола например. Или с камион. Или със самолет. Или да се носи като жилетка. Възможно е дори да става въпрос за писмо бомба. Да си чул или видял нещо, което да ни даде известни насоки?
– Дендонкър се занимаваше с контрабанда. Той прикриваше дейността си с помощта на компания за кетъринг, която обслужва частни самолети, използващи малки летища. Тази схема претърпя провал. Странно, но това като че ли не го притесни. Което означава, че Дендонкър вече е планирал нещо друго. Въпросът е какво. Не съм убеден, че Дендонкър и Халил работят заедно. Мисля, че Дендонкър се страхува от Халил.
– Тези хора… това са странни типове. Повечето от тях са истински параноици. Започват като интроверти, след което цял живот полагат отчаяни усилия да не привличат внимание. Стараят се да не посещават едни и същи магазини за електроника прекалено често. Или да не пазаруват от едни и същи сайтове. Накрая започват да се страхуват от собствената си сянка. Дори Дендонкър и Халил да не работят заедно, възможно е да научим нещо полезно от времето, когато са били екип.
– Сещам се единствено за кетъринга и самолетите.
– Добре. Вторият момент са материалите. Използват ли прекурсори например. Химични вещества от рода на амониев нитрат, мазут или нитрометан. Или специализирани съединения като триацетон трипероксид или етилен гликол динитрат. Или дори армейски експлозиви като С-4. – Лейн замълча и ме погледна в очите. – Бомбата, взривена при атаката срещу базата на морските пехотинци в Бейрут, е използвала прекурсор. Бил си там. Неотдавна открихме нова улика. След толкова години. Очакваме добри новини съвсем скоро.
Имаше нещо странно в начина, по който Лейн изрече тези думи. В начина, по който каза: Бил си там. Прозвуча донякъде като въпрос, донякъде като твърдение. И събуди някакво ехо дълбоко в съзнанието ми. Бяха чул нещо подобно наскоро, но не можех да се сетя какво точно.
– Материалите? – подкани ме Лейн.
– Корпуси на артилерийски снаряди – отвърнах аз. – Дендонкър разполага с голямо количество. Поне триста. Заключени са в една барака. В изоставеното училище, в което бе разположил щаба си.
– Някаква идея какво има в тях?
– Не.
– Не си видял наръчник с маркировки или книга с кодове? Ако става въпрос за вражески снаряди, означенията им нерядко са съзнателно сгрешени. Подобни наръчници помагат да се определи истинското им съдържание.