Тя не бе помръднала, само очите й бяха отворени.
— В състояние ли си да държиш чаша?
Да, но все пак трябваше да й помогна. Отпи от коняка и притисна силно устни към стъклото, сякаш за да не треперят. Дъхът й замъгли отвътре чашата. После се усмихна.
— Много е студено тази вечер. — Спусна крака на пода. — Налей ми още — подаде чашата си. — А твоята къде е?
— Няма да пия. Нервите ми и без това са опънати.
Втората чаша я разтърси. Ала устните й вече не бяха сини и не светеха като стопове на кола, бръчиците около очите й не изпъкваха както преди.
— Кой ти е опънал нервите?
— Ами сума ти жени, които ме прегръщат, припадат в ръцете ми, целуват ме и какво ли не още. Доста напрегнати два дни за претрепано ченге без собствена яхта.
— Без яхта! Това е ужасно. Аз съм израснала в богато семейство.
— Не се и съмнявам. Родила си се с кадилак в устата. Искаш ли да позная къде?
Тя присви очи.
— Можеш ли?
— Да не мислиш, че е голяма тайна?
— Аз… такова… — Не можа да довърши, само махна безпомощно с ръка. — Тази вечер си забравям репликите.
— Това е от диалозите в сценариите — сковават те.
— Не ти ли се струва, че разговаряме като побъркани?
— Тогава да вложим малко здрав разум. Къде е Стийлгрейв?
Само ме погледна, подаде ми празната си чаша, аз я поех и я оставих някъде, без да откъсвам очи от лицето й. И тя не откъсваше очи от моето. Измина една дълга минута.
— Тук беше — произнесе най-сетне бавно, сякаш сега измисляше думите. — Може ли една цигара?
— Старият номер с цигарите — да се убие времето.
Извадих две, сложих ги в устата си и ги запалих. Наведох се и пъхнах една в нейната, с цвят на рубин.
— Какъв старомоден жест — рече. — Може би само въздушната целувка е по-банална.
— Сексът е чудесно нещо. Особено когато не ти се иска да отговаряш на въпроси — казах.
Запафка, премигна от дима и протегна ръка, за да нагласи цигарата. За толкова години не се научих да я поставям така, че момичетата да не я оправят след мен.
Отметна глава, меките, свободно пуснати коси се залюляха край лицето и, а тя ме погледна да види дали съм очарован. От мъртвешката й бледност не бе останала и следа. Бузите й пламтяха. Ала очите й дебнеха, изчакваха.
— Много си мил — рече, след като не направих нищо сензационно. — Като се има предвид що за човек си.
Понесох и това, без да ми мигне окото.
— Всъщност аз изобщо не те познавам. — Изсмя се внезапно, неизвестно откъде се появи сълза и се плъзна по бузата й. — Може поначало да си много мил. — Извади цигарата и захапа ръката си. — Какво ми става? Да не се напих?
— Опитваш се да печелиш време — обясних. — Само не мога да разбера дали за да успее някой да дойде, или да се измъкне от къщата и да се отдалечи на по-голямо разстояние. А може наистина да е от коняка и шоковото състояние. Искаш като малко момиченце да се наплачеш в престилката на майка си.
— В никакъв случай. Ще постигна много повече, ако се разрева на рамото на някой варел.
— Добре. Обсъдихме този въпрос. Сега — къде е Стийлгрейв?
— Би трябвало да се радваш, че е там, където е. Защото щеше да те убие. Или поне вярваше, че е наложително.
— Затова ли ме извика тук? Толкова ли го обичаше?
Тя издуха пепелта, паднала върху опакото на ръката й. Една от прашинките попадна в окото ми и аз премигнах.
— Сигурно… някога. — Сложи ръка на коляното си, разпери пръсти и се зае да изучава ноктите си. Бавно вдигна очи, но без да помръдне глава. — Преди хиляди години срещнах един много мил и кротък мъж, който умееше да се държи пред хората и не развяваше чара си из градските кръчми. Да, харесвах го. Много го харесвах. — Вдигна ръка и я захапа. После я пъхна в джоба на коженото палто и извади автоматичен пистолет с бяла кокалена дръжка — братчето на онзи, който бе у мен. — А накрая доказах любовта си ето с това. — Взех го и помирисах дулото. Ставаха два, е които бе стреляно. — Няма ли да го увиеш в носната си кърпа, както правят във филмите?
Но аз просто го пуснах в другия си джоб — да прави компания на няколко интересни трохи тютюн за лула и на две-три семенца, каквито има само по югоизточния склон на Бевърли Хилс. Може би щеше да забавлява химиците от полицейската лаборатория, поне за известно време.
Глава 28
Гледах я и хапех долната си устна. Тя също ме гледаше. Не забелязах промяна в израза на лицето й. После бавно обиколих с очи стаята. Повдигнах калъфа на една от дългите маси. Беше пригодена за рулетка, но липсваше колелото. Под масата нямаше нищо.