Очите й бяха широко отворени, празни, озадачени.
— Боя се, че не следя добре мисълта ти.
— Освен това, ако убие някого, ще бъде на място, в това можеш да бъдеш сигурна. А Куест беше станал и се разхождаше.
Нещо се мярна в очите й и изчезна.
— Много ми се иска да кажа, че е успял да проговори — продължих. — Но уви, дробовете му бяха напълнени с кръв. Умря в краката ми. Там.
— Но къде там? Така и не ми каза къде е това там…
— Необходимо ли е?
Отпи малко уиски. Усмихна се. Остави чашата.
— Ти си присъствувала, когато Орфамей му е съобщила адреса.
— Ах да, разбира се.
Много бързо се съвзе. Бързо и умело. Само усмивката й стана по-уморена.
— Само че той не е отишъл.
Цигарата й замръзна на път към устата. Нищо друго. После бавно я приближи до устните си и елегантно издуха пушек.
— Именно това ме тревожеше през цялото време. Просто не можех да приема фактите, които ми се навираха в очите. Стийлгрейв е Мойър Ревльото, няма никакво съмнение, нали?
— Никакво. Може да се докаже.
— Стийлгрейв започнал почтен живот и се справял добре, преуспявал. Появил се Стейн и взел да му досажда, да иска пай от бизнеса. Това са мои предположения, но приблизително така са се развили събитията. Значи Стейн трябвало да бъде ликвидиран. Стийлгрейв не искал да убива — впрочем той никога не е обвиняван в убийство. Кливландската полиция отказала да дойде да си го прибере. Срещу него нямали обвинения. Нищо неразгадано — просто някога по някакъв начин бил свързан с престъпна организация. Но той трябвало да се отърве от Стейн. Затова прави така, че да бъде прибран в затвора, сетне се измъква, като подкупва затворническия лекар, убива Стейн и пак се прибира зад решетките. Щом се разчуело за убийството, докторът щял чевръсто да се разтича и да унищожи всички документи и записки в дневника, свързани с излизането му. Защото полицията щяла да задава въпроси.
— Естествено, амиго.
Погледнах да видя дали се е пропукала, но нищо не забелязах.
— Дотук добре. Но все пак трябва да допуснем, че този човек има поне малко ум в главата си. Защо се е оставил да го държат десет дни в затвора? Отговор номер едно — за да си осигури алиби. Отговор номер две — защото е знаел, че рано или късно ще се запитат дали той е Мойър Ревльото и е искал да им даде една възможност да изяснят този въпрос, за да не закачат Стийлгрейв всеки път, когато гангстерите застрелят свой човек в града.
— Харесва ли ти тази версия, амиго?
— Да. Нека я огледаме и от друг ъгъл. Защо му е трябвало да обядва на обществено място в деня, когато е излязъл от кафеза, за да пречука Стейн? А дори да го е сторил, по каква случайност младият Куест се е навъртал наоколо и е щракал с апарата си? Стейн още не бил убит и снимката не била улика. Обичам късметлиите, но тук има твърде, твърде много късмет. Още нещо — дори Стийлгрейв да не е знаел, че са го фотографирали, той все пак познавал Куест. Няма начин. Орин просел пари от сестра си, откак останал без работа, а може би отпреди това. Стийлгрейв имаше ключ от апартамента й. Сигурно е знаел нещо за братчето. Всичко това недвусмислено говори, че тъкмо тази нощ Стийлгрейв за нищо на света не би убил Стейн — дори да е имал такива намерения.
— А сега трябва да попитам кой го е убил — обади се тя учтиво.
— Някой, който познавал Стейн и можел да се приближи до него, знаел, че снимката вече е направена, че Мейвис Уелд е на ръба да стане звезда, че връзката й със Стийлгрейв е опасна, но ще стане хиляди пъти по-опасна, ако той бъде обвинен в убийството на Стейн. Познавал и Куест, защото го бил виждал в апартамента на Мейвис, и го замаял с чаровете си, а момчето лесно би се поддало на такава обработка. Знаел, че двата пистолета с кокалени дръжки се водели на името на Стийлгрейв, макар че той ги бил купил, за да ги подарява на момичета. Ако самият Стийлгрейв е носел оръжие, щял е да се погрижи то да не е на негово име, за да не могат да го пипнат. Този някой знаел, че…
— Млъкни! — Гласът й беше остър като кама, но нито изплашен, нито сърдит. — Млъкни веднага, ако обичаш! Няма да търпя това нито минута повече! Върви си!
Станах. Тя се облегна назад — вената на врата й пулсираше. Възхитителна, мургава, смъртоносна. Никога нищо не би могло да я докосне, да я трогне — нито дори законът…
— Защо уби Куест? — попитах.
Стана и дойде при мен, отново усмихната.
— Причините бяха две, амиго. Беше напълно откачен и в крайна сметка щеше да ми забие шиша. А втората причина е, че нищо — нищо от това — не бе извършено за пари. Само от любов.