Лийси Харисън
По-неживи от всякога
(книга 4 от "Монстър Хай")
На Хали Джоунс — най-призрачната от всички.
Специално merci beaucoup на Ингрид Валон, чудесен приятел и — francaise коректор.
J’adore.
(Ингрид, имам ли правописни грешки?)
Пролог
Ставаме видими
Невидимият чаровник си беше намерил приятелка. Тя беше духовита и ухаеше на люляк. Обичаше да слуша групи на живо и да разказва горещите новини на зажаднелите за клюки ученици. Двамата се държаха за ръце. Шегите му я разсмиваха. Нещата започваха да стават сериозни.
Беше време Били да се облече.
— Готви се от кръгла нула да станеш акула — рече Франки и задържа вратата на магазина.
— Ръцете ме сърбят — нетърпелив, Били прекрачи прага с широка усмивка. Вътре бе прохладно заради климатика. В края на зимата навсякъде имаше намаления. Високите цени вече не бяха извинение да ходи гол. Бе готов да надене чифт панталони, да облече риза и да се покаже пред света.
— Я виж — рече Франки и посочи отражението в огледалото с дървена рамка. Едно зелено момиче с черна коса на бели кичури, джинсов минижуп и кариран чорапогащник стоеше до чифт стари обувки и слънчеви очила, които се рееха във въздуха. Двамата се засмяха.
Ако това беше романтична комедия, сцената щеше да е ключова. Публиката щеше да реши, че вместо с момичето с люляковия парфюм Били трябва да се събере с Франки. Щяха да са видели как двамата се смеят във влака от Салем към Портланд, да са чули как дори непознати казват, че са родени един за друг и да се дивят колко свободно се държат, когато са заедно. Всеки от зрителите би мечтал до него да седи точно такъв човек.
Но това не беше кино. Това бе истинският живот. И за първи път историята на Били Фадин бе по-приказна и от холивудски филм.
Те оглеждаха дрехите по закачалките, без да забелязват учудените погледи на клиентите в магазина. Понесени в сапунения мехур на шегите и смеха, двамата не видяха как една майка придърпа близначките си до себе си.
— Добър ден — каза една блондинка с калифорнийски акцент, облечена с черна рокля на воали и яркосиньо горнище с качулка. Тя погледна през рамо към момичето на касата, като че ли я предизвикваше. — Да ви помогна ли да си намерите точния размер? — А сетне малко по-високо: — А също и тялото?
Момичето на касата удари по плота и избухна в смях. Били сви юмруци. Франки го беше предупредила. Трябваше да минат седмици, преди продавачите в Салем да започнат да се отнасят с нея като с норми. Сега вече тя бе важна клечка. Но положението й на ВИП с високо напрежение не дойде след едно ходене до магазина. Трябваше време и доверие. А и сега бяха стъпили на нов пазар в Портланд. И така, Били прехапа устни и остави Франки да говори вместо него.
— Ще сме ви благодарни за помощта — рече тя и уви косата си на възел. „Как успяват тези момичета?“, почуди се Били. Болтовете на Франки проблясваха дръзко. — Приятелят ми трябва да си попълни гардероба.
— Вие май не сте тукашни — отбеляза момичето и намигна многозначително.
— От Салем сме — призна Франки.
— И аз така си помислих. Чух за вас — рече и огледа болтовете на Франки. После посегна към тях. — Това…?
Франки я цапна през ръката.
— Не пипай. Живи са.
Момичето се изчерви.
— Извинявай.
— Няма нищо — Франки се усмихна. — Вие само уредете Били с хубави дрехи и аз ще ви изпратя няколко болта, които се залепват на врата, от лабораторията на баща ми. В родния ми град пращам такива на всичките си приятели от моловете.
— Наистина ли?
Франки кимна.
— Фантастично. Аз съм Есен. Моля, настанете се на някое от канапетата и аз ще ви покажа някои комбинации.
Франки тръгна и Били я последва. Но за разлика отпреди той вече не подскачаше след нея като кутренце, натъжено, защото тя е влюбена в Брет Рединг. Днес той пристъпваше по-скоро като весело пони, горд, че бе изключение от холивудското правило — имаше си мегаватово привлекателна приятелка и не бе нужно да се бори с желанието си да я целуне. Можеше даже да я остави да излиза с нейния приятел норми, без да му се ще да го удуши. Толкова уравновесен се чувстваше.
Откакто срещна Спектра на партито на Клаудин по случай шестнайсетия й рожден ден, Били желаеше на Франки и Брет единствено щастие. И вече не се чувстваше невидим. Със закачливото си чувство за хумор, момичешки смях и целувки „просто ей така“, Спектра бе придала на живота му цвят и наситеност, каквито спреят за тен никога нямаше да му даде.