Замълчах. Според предварителния план, Марша трябваше да заблуди преследвачите, да се върне в града и да отиде на автогарата. В джоба си имаше двеста долара — всичките ми спестявания. С тях можеше да си купи билет и да отпътува в която и да е посока.
— Винаги ли сте така мълчалив? — попита Креснър, сякаш живо се вълнуваше от това.
— Подчинявам се на съветите на Марша.
В гласа му се промъкна нотка на раздразнение:
— Предполагам, че ще защитавате правата си, когато полицията ви залови. Може би не разбирате, че при следващата ви среща жена ми ще бъде сбръчкана бабичка, седнала в люлеещ се стол. Доколкото знам, притежаването на наркотици може да ви донесе присъда от четирийсет години.
— Всичко това няма да ви върне Марша.
На устните му се появи бледа усмивка.
— Точно в това е същността на въпроса, нали? Ще се опитам да ви представя нагледно ситуацията. Вие и жена ми сте се увлекли един по друг и сте се любили… ако откраднатите нощи в евтини хотели могат да се нарекат любов. Жена ми ме напусна. За сметка на това вие сте в ръцете ми и при това — в безизходно положение. Смятам, че обобщението е напълно задоволително и точно.
— Сега разбирам защо й е писнало от вас — отвърнах аз.
За моя изненада той отметна глава назад и се разсмя.
— Знаете ли, мистър Норис, започвате да ми харесвате. Вие сте един вулгарен пъзльо, но ми се струва, че имате добро сърце. Марша често го е казвала, но аз изпитвах известни съмнения. Винаги е била слаб познавач на човешкия характер. Но вие наистина сте… човек със замах. Затова реших да постъпя по този начин. Марша сигурно ви е казала, че обичам да се обзалагам.
— Така е.
Сега разбрах защо вратата в остъклената стена ми се бе сторила особена.
Беше посред зима: едва ли някой се канеше да пие чая си на открито, на върха на четирийсет и три етажната сграда. Балконът беше празен, предпазната мрежа на прозореца — свалена. Защо ли го беше направил?
— На всички е ясно, че не обичам особено много жена си — каза Креснър, докато поставяше внимателно втора цигара в цигарето. — Навярно ви го е казвала. Убеден съм, че човек с вашия… опит разбира, че щастливите съпруги не попадат при първия удобен случай в леглото на учителя по тенис в местния клуб. За мен Марша е превзета, малодушна лъжепуританка, лигла, ревла, клюкарка…
— Достатъчно!
Креснър се усмихна хладно.
— Извинете. Все забравям, че говорим за нашата обща любима. Часът е осем и шестнайсет. Нервен ли сте?
Свих рамене.
— Упорит докрай — каза той и запали цигара. — Не се ли учудвате защо не се отказвам от Марша, след като я мразя толкова?
— Изобщо не ми е чудно.
Той се намръщи.
— Вие сте само един себичен алчен негодник. Никой няма право да притежава нещо ваше, дори когато вече не го желаете.
Креснър се изчерви, а после се засмя.
— Браво, мистър Норис. Едно на нула за вас.
Отново свих рамене.
— Ще ви предложа един облог. Ако спечелите, ще излезете свободен оттук, заедно с парите и съпругата ми. Но ако загубите, ви чака смърт.
Без да искам, погледнах към часовника — показваше 8 и 18.
— Съгласен съм — отвърнах. Пък и какво друго можех да направя? Поне печелех време. Трябваше да намеря начин да се измъкна оттук — със или без парите.
Креснър вдигна слушалката и набра някакъв номер.
— Тони? План номер две — и затвори телефона.
— Какво означава това?
— Ще позвъня на Тони след петнайсет минути и той ще отстрани… уличаващите доказателства от багажника на колата ви и ще я върне тук. В противен случай ще се свърже с полицията.
— Май не сте от най-доверчивите.
— Не ставайте смешен, мистър Норис. На пода лежат двайсет хиляди долара. В този град убиват и за двайсет цента.
— Какъв е басът?
Креснър изглеждаше искрено засегнат.
— Облог, мистър Норис, облог. Джентълмените се обзалагат, на бас се хващат само простаците.
— Както кажете.
— Отлично. Забелязах, че гледахте към балкона.
— Предпазната мрежа е свалена от вратата.
— Точно така — свалих я днес следобед. Предлагам ви следното: трябва да обиколите сградата по перваза, който минава точно под моя апартамент. Ако се справите успешно, получавате голяма печалба.
— Вие сте луд!
— Точно обратното. Живея тук вече дванайсет години и съм предлагал същия облог на шестима души. Трима бяха професионални атлети като вас. Първият беше известен ръгбист, прославил се повече с участието си в телевизионните реклами, отколкото с играта си, вторият — прочут жокей, който печелеше много пари, но плащаше огромни издръжки на съпругите си. Останалите трима бяха по-незначителни люде с различни професии. Приличаха си в едно: имаха нужда от пари и притежаваха грациозни тела.